Почина актьорът Коста Цонев
Почина актьорът Коста Цонев / Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова
На 82-годишна възраст почина големият български актьор Коста Цонев. В последните години той почти не излизаше от дома си заради тежко боледуване. Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите „Аскеер” през май 2011 г. Министър-председателят Бойко Борисов изпрати съболезнователна телеграма до близките по повод смъртта на големия български актьор. "Той живя достойно и духовно, отстояваше позициите си като актьор, творец, общественик, но преди всичко като човек и остана верен на себе си, както и на своите приятели", казва в съболезнователния адрес Борисов. "Уверен съм, че паметта за него ще продължи да живее в десетките образи от киното и театъра, с които той докосна сърцата ни и остави незаличима диря върху собствения ни емоционален свят. Поднасям дълбоките ми съболезнования с пълното съзнание, че в този момент няма подходящи думи, които да изразят мъката ви", пише още в телеграмата. Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла "Баща ми, бояджията" по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев. През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов") специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова. През 1952 г. дебютира в ролята на Антон ("Младостта на бащите" - Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), където работи в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър "София". Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот, образ, който го съпътства цял живот. В историята на българския театър остава с ролите на Ричард III в едноименната пиеса на Шекспир, на Тибалт в "Ромео и Жулиета", на Чорбаджи Петко от "Първите" на П.Ю.Тодоров, на Жак в "Както ви хареса" от Шекспир и много други. Участва в над 200 филма. Незабравими ще останат ролите му Боян ("Бъди щастлива, Ани" - 1961, реж. Вл. Янчев), Емил Бобев ("Господин Никой" - 1969, реж. Ив. Терзиев), Евънс ("Няма нищо по-хубаво от лошото време" - 1971, реж. М. Андонов), Бащата ("Баща ми бояджията" - 1974, реж. Ст. Димитров), Александър, Йоан Асен ("Сватбите на Йоан Асен" - 1975, реж. В. Цанков), Емил Боев ("Умирай само в краен случай" - 1978, "Тайфуни с нежни имена" - 1979, реж. М. Гетов), Принц Кирил, Климент Охридски ("Удърът" - 1981, "Борис I" - 1985, реж. Б. Шаралиев), Никола Бакърджиев ("Спасението" - 1984, реж. Б. Пунчев), Христо Алданов ("Дом за нашите деца" - 1987, реж. Н. Чернев), Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов ("Жребият" - 1993, реж. Ив. Гръбчева), Иван Димовски ("Кръговрат" - 1993, реж. Д. Боджаков), Дядото ("Шантав ден" - 2004, реж. С. Пешева) и др. Ролите му в телевизионни постановки "Дон Кихот или Човекът от Ламанча", "Историята на един кон", "Делото Опенхаймер" и др. се помнят от поколения българи. В политиката влиза през 2001 г. като депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от "Национално движение "Симеон Втори". Депутат е и от 40-ото Народно събрание (2005-2009). На 11 юли 2005 г. като доайен открива първата му сесия. През 2001 г. издава мемоарната си книга "Дон Кихот от Красно село", а през 2007 г. - книгата изповед "Моите жени, моите роли". През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден "Стара планина" първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. (БТА)
Последвайте ни

Сливен