На 29 юни /12 юли по стар стил/ Православната църква чества светите апостоли Петър и Павел. Двамата много се трудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения.
Свети апостол Петър /с името Симон преди светото си кръщение/ е роден във Витсаида, близо до Тибериадското езеро. Както брат си - свети Андрей, той ловял риба в Генисаретското езеро. Андрей - първият ученик на Исус, завел брат си при Учителя и Христос го призовал да се присъедини към Него.
В Евангелието на Лука е описана историята за това как Петър след цяла нощ напразни усилия се прибрал у дома без нито една уловена риба. Христос отишъл на неговата лодка, проповядвал оттам, а след края на проповедта накарал рибарите да хвърлят още веднъж мрежите. Рибата била толкова много, че мрежите се скъсали.
Симон получил ново име Кифа - „скала, канара" /на лат. Petrus/.
След Възнесението на Христос Петър започнал да проповядва на езичниците. Умира от мъченическа смърт през 67 година в Рим. Той бил разпнат на хълма Ватикана, надолу с главата, защото смятал, че е недостоен да умре по същия начин, като Спасителя. Тялото му било погребано на същия хълм. При разкопките под църквата „Св. Петър" са открити останки, за които се предполага, че са на апостола.
Свети апостол Павел /с кръщелното име Савел/ е роден в Мала Азия и бил фарисей. Обръщането му към Христос станало след необикновено видение. На път за Дамаск, където трябвало да арестува последователите на Христос, Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето. От светлината Савел ослепял. Три дни по-късно един от тези, които трябвало да бъдат арестувани от него, се помолил за зрението му и той прогледнал. Излекуван, той се покръстил и станал ревностен разпространител на християнската вяра.
Последните две години от живота си Павел прекарал в затвора. Около 67-ма година бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически през същата година, в която бил разпнат свети апостол Петър. Смъртта му била съпроводена с множество чудеса.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В църквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца - обикновено се коли "петровско пиле". Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
Празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.
