Художествено - документалната изложба „Българската азбука - глаголически знаци" може да бъде видяна от днес в 17 часа до 31 май във фоайето на основната сграда на Регионална библиотека „Сава Доброплодни" - Сливен. Изложбата е по проекти на художника Ангел Гешев и представя вплетени в оригинални композиции основните глаголически знаци от смятаната за най-стара славянска азбука - глаголицата, съобщи директорът на библиотеката Росица Петрова.
Изложбата се посвещава на 24 май - Деня на славянската азбука, българската просвета и култура и е част от програмата на Майските празници на Община Сливен.
Според основното научно схващане глаголицата е създадена от Константин Кирил Философ през 862-863 г. по искане на византийския император Михаил III, с цел да не се допусне славянските народи да приемат християнството от римо-католическата църква и за да могат новопокръстените славянски народи да извършват църковните служби с написани на славянски език книги.
Името на азбуката идва от думата „глагол", която означава дума. Известна е със сложната си и екзотична графика.
Според някои теории, глаголицата е създадена от славянски руни, които са незавършена славянска писменост, която е използвана за религиозни текстове, в които една буква може да означава цяла дума или изречение. Според други теории, глаголицата произлиза от старобългарски руни, които са сричкова азбука. Глаголицата е съставена от един вид букви, при нея няма малки и главни. В науката са правени различни опити да се обясни графичният произход на глаголицата. Много учени са се опитвали да я сближат със сирийско, староеврейско, грузинско, арменско писмо. Но голяма част от глаголическите букви нямат никакво сходство с познатите досега азбуки, което потвърждава оригиналния характер на глаголицата. Тя става известна на всички славянски народи. Използвана в Моравската и Панонската мисия на славянските първоучители, тя се разпространява сред западните и източните славяни, и в Полша. Първата книга на глаголица е отпечатана във Венеция през 1483г.
В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата са използвани заедно, като постепенно през Средновековието кирилицата измества глаголицата и става единствената използвана писменост в България.
