25 години след решението да се закрие уранодобивът в България, и няколко години откакто вече нито една от 48-те уранови мини не работи, рекултивация на бившите уранови рудници край вилната зона на Сливен не е извършена. За това алармира 78-годишният бивш минен техник Христо Христов. Той бивш минен техник е работил 18 години в „Редки метали”. Техническата ликвидация и рекултивация на Рудник "Сливен", намиращ се в обитаван вилен район с интензивно земеделие не е завършена, добави бившия минен техник.
Христов припомни, че през 1998 г. тогавашното правителство е приело Постановление №74 за ликвидация на последствията от уранодобива и е създадена държавната фирма „Екоинженеринг-Редки метали”, която да поеме дейностите по самата ликвидация. През 2004 година фирмата изготвя работен проект за рекултивация на сливенските рудници. Според проекта, остатъчната руда трябвало да се засипе с глина, а след това – с хумус от пречиствателната станция, за да се ограничи гама-лъчението.
Изследвания показали, че на места има превишаване с 20 пъти на радиоактивното излъчване. В края на 2005 година общината дава отказ на проекта с мотива, че липсва комплексен доклад. Тогавашното правителство е било отпуснало 204 хиляди лева за проекта, но след отказа на общината, всичко приключило, уточни още Христов.
Областният управител Татяна Петкова заяви, че поема ангажимента да се опита да придвижи проекта за рекултивация на бившите уранови рудници. „Ще съдействам проектът да бъде размразен, каза тя. Ще се запозная в детайли с него”. Има много оперативни програми, по които може да се получи финансиране. Ще настоявам и за лична среща с ресорния министър”.
Христов припомни, че през 1998 г. тогавашното правителство е приело Постановление №74 за ликвидация на последствията от уранодобива и е създадена държавната фирма „Екоинженеринг-Редки метали”, която да поеме дейностите по самата ликвидация. През 2004 година фирмата изготвя работен проект за рекултивация на сливенските рудници. Според проекта, остатъчната руда трябвало да се засипе с глина, а след това – с хумус от пречиствателната станция, за да се ограничи гама-лъчението.
Изследвания показали, че на места има превишаване с 20 пъти на радиоактивното излъчване. В края на 2005 година общината дава отказ на проекта с мотива, че липсва комплексен доклад. Тогавашното правителство е било отпуснало 204 хиляди лева за проекта, но след отказа на общината, всичко приключило, уточни още Христов.
Областният управител Татяна Петкова заяви, че поема ангажимента да се опита да придвижи проекта за рекултивация на бившите уранови рудници. „Ще съдействам проектът да бъде размразен, каза тя. Ще се запозная в детайли с него”. Има много оперативни програми, по които може да се получи финансиране. Ще настоявам и за лична среща с ресорния министър”.