Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда заседание днес в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет.
В началото на заседанието премиерът Росен Желязков каза, че политиките за 2026 година са най-обсъжданите, но парадоксалното е, че остава усещането за най-малко обсъжданите. "Този бюджет следва оттегления бюджет на кабинета, който беше възможен за мнозинството, настоящият трябва да е възможен за социалните партньори, за да изпълни целите пред икономиката. Това трябва да е проект на бюджет, който не просто да е подкрепен от социалните партньори, това трябва да бъде проект на бюджет, зад който застава тристранният съвет", каза той. "Това не го казвам, за да изглежда, че правителството търси политически смокинов лист за своето бъдеще и за своето оцеляване", допълни премиерът.
Днешното заседание е изключително важно заради високите обществени очаквания и политическата обстановка. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на заседанието. В дневния ред е предвидено обсъждането на двата проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Премиерът подчерта, че това е третият опит през годината за постигане на съгласие в рамките на тристранния диалог - първият успешен, вторият неуспешен. Той изрази надежда настоящото заседание да доведе до консенсус по проектобюджетите за 2026 г.
Според него предстоящата година ще бъде трудна заради необходимостта от защита на покупателната способност на домакинствата в сложна международна и вътрешнополитическа среда. Желязков каза, че е редно да признаят, че кабинетът е носил политическа отговорност за това, че по-рано е търсил предимно подкрепата на мнозинството, а не на социалните партньори.
Премиерът предупреди, че ако не бъде постигнато съгласие, правителството ще бъде принудено да предложи удължителен бюджет за 2026 г., което би довело до „реална невъзможност“ за посрещане на предстоящите предизвикателства.
Той определи проектобюджета като балансиран - нито разточителен, нито рестриктивен и подчерта социалния му характер. Желязков настоя, че в него са зaложени мерки за защита на уязвимите групи и на голяма част от работещите и неработещите граждани, включително във връзка с планираното плавно въвеждане на еврото в началото на 2026 г. „Очаквам от вас ясно и категорично изразяване на позициите. Време е всички да бъдем откровени, открити и честни“, обърна се той към представителите на социалните партньори.
Премиерът подчерта, че е необходимо тристранният диалог да бъде откровен „дори и в посока, която не изглежда политически угодна“. По думите му социалните партньори са „гласът на разума“ в обществото и затова е важно да бъдат чути както подкрепящите, така и неподкрепящите предложенията на кабинета. Желязков заяви, че България е изправена пред значителни предизвикателства през следващите години, произтичащи от обстановката в света и Европа, и подчерта, че институциите нямат моралното, политическото или човешкото право да неглижират процесите или „да напуснат кораба“ в този критичен момент.
По време на заседанието ще бъдат обсъдени проектите за бюджети на НЗОК и ДОО, както и проектът за държавен бюджет за 2026 г.
Припомняме, че в новия проектобюджет за 2026 г., представен от Министерството на финансите, са направени ключови промени. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание на 8 декември, понеделник.
В новия вариант не фигурира вдигането на данъците и осигуровките, също така орязана е част от програмата за инфраструктурни проекти.
Националният съвет за тристранно сътрудничество с извънредно заседание заради бюджета
Ето и мерките, които отпадат в предложения първи бюджет в евро на България:
Отпада увеличаването на данък дивидент от 5% на 10%.
Отпада увеличението на осигурителната вноска с 2%, което бе предвидено от 1 януари 2026 г.
Отпада изискването за софтуера СУПТО (Системата за управление на продажбите в търговските обекти).
Отвързва се определянето на заплатите от автоматичните механизми в сектори като МВР, отбрана и висше образование. Засега обаче минималната заплата остава обвързана със средната и размерът ѝ за догодина остава 620 евро.
Капиталовата програма, от която се финансират различни инфраструктури проекти ще бъде намалена със 750 милиона евро.
Много важен акцент в новото предложение е оптимизацията на администрацията с трайно незаетите щатни бройки - 5500 бр., както и че изпълнителната власт си замразява възнагражденията за 2026 г. на нивата от 2025 г., а от 2027 г за нея се прилага общата политика за доходите, както на останалите в публичния сектор, а не обвързана автоматично със средната работна заплата.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.
През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.
