Българско бойно знаме не е падало в плен
/
dariknews.bg
Тежките боеве, мъжество, храборост и подвизи - всичко това е втъкано в историята на българската армия. Но сред мъжете, заставали срещу врага, за да опазят родината си, има и такива, които са поемали риск, за да не бъдат пленявани български бойни знамена и да остане неопетнена честта на армията ни.
За признанието към тях свидетелства паметна плоча „Спасители на шуменските бойни знамена”, която е единствена по рода си и бе поставена преди 7 години на стената на Военния клуб в Шумен.
dariknews.bg
Такъв знак е нужен, за да се помни. Акцията по спасяването на бойните знамена в българската армия е уникална. Първо - в много от другите армии има борба за знамената и опити за спасяване, но такава акция - каквато е имало в края на 1918 година, когато българските войски попадат в заложничество - няма в другите армии, разказва военният историк Мишо Йорданов.
В края на Първата световна война България подписва примирие и според неговите условия подполковник Марин Куцаров и още 3431 войници остават като заложници на Антантата.
dariknews.bg
Те трябва да предадат оръжията и светините си. Куцаров обаче решава да скрие знамето под дрехите си, а пред очите на всички изгаря своята риза, завита в кожен калъф - твърдейки, че унищожава знамето.
Когато Куцаров се връща в Шумен, той е посрещнат хладно от командира на дивизията. Те се срещнали във военния клуб в града. Дотогава всички мислели, че Куцаров е изгорил знамето, както било съобщено. Тогава подполковникът извадил знамето изпод сакото си. Комадирът прегърнал Куцаров, двамата излезли пред военния клуб, където ги чакали войниците от полка.
Радостни, те вдигнали подполковник Куцаров на ръце и го носили така през целия център на града.
dariknews.bg
За героите, за хората, които са спасили знамената и така са запазили честта, а и са спасили съдбата на своите части, Министерството на отбраната е учредило специален знак. Такъв знак е получил нашият подполковник Марин Куцаров, който спасява знамето на 19-ти Шуменски полк, обяснява Мишо Йорданов. Той допълва, че спасените знамена пък са имали специална гривна, която е показвала, че то не е попаднало в плен.
Освен името на подп. Марин Куцаров на плочата са посочени още двама смели мъже - доброволецът Димитър Н. Гугов, спасил знамето на Шуменската доброволческа дружина при защитата на Видин през Сръбско-българската война на 15 ноември 1885 г., на редник Иван Тотев Цонев, спасил знамето на 7-и пехотен Преславски полк през Балканската война на 16 октомври 1912 г.
Няма нито един полк, който да е предал знамето си - или са го крили, или са бягали - дори с бой, само и само да бъде спасена честта, разказва Мишо Йорданов.
dariknews.bg
Той обяснява, че заради богатата военна история в България има много паметници - често на загинали за родината.
Спасителите не са загинали, но са допринесли за това полка да съществува и честта му да бъде спасена. Това ги прави герои, категоричен е историкът.
