DARA представи България с „Бангаранга“ и спечели юбилейното 70-о издание на „Евровизия 2026“. За първи път победител печели категорично вота и на журито, и на публиката. Страната ни триумфира с внушителните 516 точки, от които 312 дойдоха от зрителския вот, а 204 – от професионалните журита.

За историческото си представяне DARA залага на различна концепция. На сцената тя излиза придружена от четирима мъже танцьори, съчетавайки модерен поп-денс с елементи, вдъхновени от българските кукерски традиции. Освен голямата награда, шоуто печели приза на конкурса за най-добро артистично изпълнение.

Продуцентският екип от „Вирджиния Рекърдс“ е плътно зад изпълнителката, като се погрижи за нейното участие, промоция и сценична реализация на международния форум. Текстът и инструменталът на парчето са дело на DARA, Ан Юдит Стоке Вик (Норвегия), Monoir (Румъния) и Димитрис Контопулос (Гърция).

DARA след успеха на „Евровизия“: Това е шанс България да бъде забелязана

Режисурата на сценичното представяне (staging) е поверена на шведския хореограф Фредрик Ридман. Той е добре познат в средите на „Евровизия“ с работата си по някои от най-запомнящите се и отличени изпълнения през последните години, включително сценични продукции, свързани с победители и фаворити в конкурса.

 

 

В ранния етап на българската селекция хореографията е разработена от Кевин Костов, но за финалната версия във Виена концепцията е изцяло преработена и адаптирана от Ридман, който изгражда нова визия за сцената, пише NOVA.

На сцената с DARA застават четирима професионални танцьори, които влизат в ролята на нейните символични „демони“ - Икер Седерблом Ерера, Елинеа Сиамбалис, Лиса Хьогстрьом и Матео Кордова Помо.

БГНЕС / ЕПА

Концепцията на спектакъла е изградена като вътрешен ритуал за освобождаване от страха, натиска и негативизма. Сцената е оформена като затворено пространство, в което DARA се изправя срещу своите „демони“.

В хореографията са вплетени и елементи, вдъхновени от българските кукерски традиции, като танцьорите се движат с маскирани лица и ритуални, хаотични движения, символизиращи пречистване и борба с тъмната енергия.

Кулминацията настъпва в края на изпълнението, когато чрез силен танцов финал DARA символично поема контрол над „демоните“ си, излиза от затвореното пространство и побеждава мрака - момент, който се превръща в един от най-въздействащите визуални акценти на цялото шоу. Въпреки че не е директна танцова стъпка, таймингът на пиротехниката на финала беше стикован перфектно с последното рязко движение от хореографията на певицата. Това създаде взривен визуален завършек, който буквално вдигна публиката на крака.

Основната разлика в хореографията на DARA между полуфинала и финала на „Евровизия 2026“ се състои в прецизността на синхрона, динамиката на камерите и по-експресивната актьорска игра на певицата и нейния екип. Самата структурна хореография на Фредрик Ридман остана същата, но изпълнението на финала беше надградено технологично и емоционално, което донесе и победата на България.

„Bangaranga“ е най-гледаната песен сред всички на конкурса Евровизия 2026

Костюмът на DARA е ключов визуален елемент от сценичното ѝ представяне и е замислен като модерен бунт, който отразява вътрешната ѝ трансформация - от уязвимост към пълен сценичен контрол и победа.

Облеклото е изградено около силен визуален контраст между ярко неоново розово (фуксия) и дълбоко черно. В основата му стои къс розов топ и дълги розови ръкавици до лактите, комбинирани с черна пола, масивен черен колан и високи черни ботуши над коляното.

В кулминацията на изпълнението визията се допълва от обемна текстилна структура от розова и черна „козина“, която представлява съвременна и стилизирана препратка към кукерските костюми, но пречупена през модерен, сценичен дизайн.

Четиримата танцьори влизат в ролята на символичните „кошмари“ и вътрешни демони на певицата. Това е ясно подчертано чрез техните сценични костюми.

Облеклата им включват стилизирани животински елементи, вдъхновени от кукерската традиция, в която маските и ритуалните форми се използват за прогонване на злото. Вместо буквална етнографска реконструкция, костюмите са абстрактни - с намеци за рога, текстури и силуети, които създават усещане за митични същества.

Техните визии са изцяло тъмни, прилепнали и деконструирани - създадени така, че да позволяват максимална свобода на движение при интензивната хореография и финалния брейк.

Лицата им са частично скрити зад артистични маски, вдъхновени от фестивала „Сурва“, което засилва усещането, че на сцената се разиграва ритуална битка, а не просто танцово изпълнение.

Дизайнерът Виктор Гарбешков споделя, че основната цел на визията е да представи българските традиции през съвременен моден език. Идеята е фолклорните мотиви да бъдат трансформирани в висша мода, съчетавайки автентичност, символика и силно международно сценично присъствие.

По темата

NOVA
Последвайте ни

Свят