12 часа и половина сме отделяли за физиологични нужди, като сън, хранене и тоалет на ден, през 2001 г., сочат данните от последното преброяване на бюджета на времето на българските домакинства. Това съобщиха за Дарик от Териториалното статистическо бюро в Шумен. През този месец започва изпреварващо проучване на бюджета на време. Тоще продължи една година и е свързано с преброяването на населението в страната, което ще се осъществи през 2011 г.
Обект на наблюдения са лицата на 10 и повече години, от обикновените домакинства в страната, попаднали в извадката на изследването. В нашата област ще бъдат анкетирани 70 домакинства от 4 населени места - Шумен, Велики Преслав, Вълнари и Средня.
В цялата страна ще бъдат посетени над 3 100 домакинства от 185 населени места.
Целта на наблюдението е да се разкрият основните характеристики на бюджета на българите, които впоследствие ще се съпоставят с тези на населението в останалите страни - членки на Европейския съюз. Данните ще се използват за формулиране на държавната политика по отношения на семействата, децата, инвалидите и болните.
За реализация на поставената цел ще се попълва анкетна карта за самото домакинство и индивидуален въпросник. Наблюдението ще обхваща два почивни дни от живота на анкетираните - събота и неделя. В дневника за използване на времето денонощието е разделено на периоди от по 10 минути, като всеки трябва да запише, какво е вършил през тях. Например: 7.00 - 7.10. - събудих децата; 7.10. - 7.20. - направих си кафе; 15.00 -15.10 - говорих по GSM с приятелка и т.н.
Средностатистическият нашенец изразходва голяма част от времето си за домашен труд, като разбира се, данните за мъжете и жените се различават значително. Ако обаче сравним домашната заетост през 1988 г. с тази през 2001 г., ще установим нещо любопитно. И при двете наблюдения домашната ангажираност на жените за денонощие е около 4 часа и половина, но при мъжете се наблюдава промяна. Докато преди 20 години грижите за дома им „изяждат" час и 57 минути, то през 2001 г. времето им нараства на 2 часа и 30 мин. Дали това е трайна тенденция и дали българката успява бавно, но упорито да приобщава партньора си към недолюбваните домашни задължения, ще разберем след година. Според изразходваното време, в домашната трудова „класация" челните три места заемат приготвянето на храна, миенето на чинии и почистването.
Интересни са и данните за учениците. Докато през 1971 г. един учащ отделя за подготовка на уроците си у дома малко под 2 часа, през 1988 г. това време намалява до около час и половина, а през 2001 г. нараства до 2 часа и 16 минути.
През 2001 г. тези, които работят с компютър, го използват за комуникация (писане, изпращане на имейл, чат) само час и три минути на денонощие, а средностатистическият българин под минута. Предстоящото наблюдение ще ни даде отговор на въпроса дали и доколко днес интернетът е обсебил нашите социални контакти и ни е лишил от общуването „очи в очи". И дали конкурира телевизията, гледането на която през 1977 г. отнема средно едва 43 минути на денонощие, а през 2001 г. два часа и половина.
Преди девет години, феновете на вестниците и списанията им отделят близо час. Най-големите любители и на ТВ програмите и на вестниците са: лицата с висше образование; хората над 60-годишна възраст; семейните; представителите на българския етнос. По-пристрастени към писаните медии са гражданите, а към гледането на ТВ живущите в селата. Телевизията отнема най - голяма част от времето ни в неделните дни и най-малко в сряда, а печатните медии съответно в петък и понеделник.
