На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Шуменци имат повод да се гордеят на днешния ден, защото ярка диря в историята на българското просвещение са оставили редица будители, свързани с града.
Емблематично е името на родения в Шумен Добри Войников - възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.
Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация" от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Друг именит шуменец е Васил Друмев. Той е автор на първата българска повест "Нещастна фамилия" и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и 2 пъти министър-председател на България.
Друг свързан с Шумен възрожденец е Илия Блъсков. Неговите „Изгубена Станка" и „Злочеста Кръстинка" го превръщат в един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.
И тримата са ученици на преподаващия в Шумен Сава Доброплодни, който има голямо влияние върху тях и развива интересът им към литературата и театъра.
Той превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия с разнообразни учебни предмети. Сава Доброплодни е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.
Панайот Волов е деец на националреволюционното движение, роден в Шумен. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание от 1876 г.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.