24 538 души от населението в Шуменско /общо 168 791 души според Преброяване 2011/ или всеки седми е висшист (степени доктор, магистър, бакалавър и специалист) - информират от ТСБ-Шумен. В сравнение с предходното преброяване, относителният дял на висшистите се увеличава с 3.8 процентни пункта, от 10.7% при ПР 2001 на 14.5 % сега. Броят на шуменските висшисти е най-голям във възрастовия диапазон между 30 и 39 години (5932 лица) и между 40 и 49 години (4917 лица). При възрастните, надживели 85 лета, такива са 157 души. Въпреки това, образователното равнище на шуменци е по-ниско от средното за страната, където висшист е всеки пети. По дял на лицата с най-високия образователен статус областта ни се нарежда на 13-то място сред 28-те области. Първенството се държи от столицата, в която близо 37 % от лицата над 7 годишна възраст са с диплом от ВУЗ.
В Шуменско, завършилите средно са над 64 300 (38.1%), като за последните десет години увеличението им е с 6.1 процентни пункта. Това ни класира 23 - ти сред останалите региони. Среднистите преобладават в габровско и пернишко, където всеки втори е с такъв ценз. Ако се върнем години назад в 1956 г., в тогавашния коларовградски окръг най-голяма е групата на хората с начално образование (55%). При броенето през 1985-та и 1992-ра водят хората с китап за основно, а от ПР 2001 до днес начело излизат завършилите средно.
За съжаление, като област се класираме доста по - напред при нискообразованите: на пето място като дял на хората с основно (29.3 %); седмо място при тези с начално (11.1 %) и незавършено начално (5,5 %) и четиринадесети (1.2 %) при лицата, които никога не са посещавали училище. Тази категория се включва в преброителната карта за първи път при настоящото преброяване. Тревожен е фактът, че в нея в рамките на страната попадат 81 000, или 1.2% от населението на 7 и повече навършени години, а в рамките на областта близо 2100 души. Анализът за нашия регион по възрастови групи сочи, че всеки пети от тях е на възраст между 10 и 29 години, а всеки четвърти между 30 и 59.
Сред младите между 20 и 34 години, завършилите само основно образование надхвърлят 7500. Като добавим към тях още над 2800 души учили най- много до четвърти клас, то 29 % от шуменското население в посочения възраствов диапазон са с нисък образователен ценз, който ги прави неконкурентноспособни на пазара на труда. За страната делът на тези лица е по- нисък с над 10 процентни пункта.
Образованието у нас стартира от седемгодишна възраст, т.е. на осем всеки, посещавал училище, следва да е грамотен, а на девет да няма проблеми с писмо и четмо. В шуменско, сред лицата на девет и повече години 3151 са неграмотни. В област Враца, която е по - голяма от нас и с най-близко до нашето население, не умеещите да четат и пишат са доста по-малко - 2219.
Образователна структура по местоживеене и етнос
Предходното ПР 2001 отчита, че в пет шуменски общини над 80 на сто от населението е с основно и по-ниско образование, а в най-голямата община - Шумен този дял е над 40 на сто. При ПР 2011 такива високи проценти на ниска образованост не отчита нито една от нашите общини, а в Шумен горепосоченият дял е намалял до 32 на сто. Висшистите са повече, но слабата грамотност все още е твърде висока.
Данните сочат значими различия в образователния статус на населението в отделните общини. Общото е, че и в седемте общини с градско население, по - образовани са живущите в градовете. В тях делът на висшистите е 21 %, а на никога не посещавалите училище - 0.6 %. В селата от региона хората с висша квалификация са едва 3.7 на сто, а непознаващите училищната скамейка 2.3 на сто.
Но и в рамките на градовете диференцирането е значително. Най-неблагоприятно е образователното равнище в гр. Върбица, където сред лицата на седем и повече години преобладават тези с основно образование (36.1), висшистите са едва 4.2 на сто, а среднистите под 20 на сто. В нашата област това е градът с най-голям дял на хората, които никога не са пристъпвали училищния праг - 3.2 на сто. Близка е картината и в гр. Каолиново, където тези проценти са: 42.6 с основно; 27.2 със средно; 4.4. с висше. С влошена образователна структура е и гр. Смядово. Данните за градовете Нови пазар и Велики Преслав са значително по-добри, като висшистите са съответно 13.2 и 14.8 %, а лицата, завършили осми клас са около една четвърт. Разбираемо, най- добра е картината в гр. Шумен. Тук всеки четвърти, в разглежданата възрастова категория, е дипломиран възпитаник на висше учебно заведение, а среднистите надхвърлят 48 на сто. Под 9 % са лицата, прекарали в училище до 4 години, а 18 на сто са посещавали школото осем години. Не познават училищната скамейка 0.3 %.
По образователни характеристики сред селата „водят" тези от шуменската община, следвани от преславските и новопазарските. Не знаят що е училище 4.6 на сто от населяващите селата на община Никола Козлево и само един процент в хитринско.
И в страната и в област Шумен са налице значителни разлики в образоваността при трите основни етнически групи. В нашия регион, при самоопределилите се като българи, делът на висшистите е 22.2 %, при турците - 4.1 %, а при ромите 0.4 %. Различията са налице и при останалите образователни степени. При българите с най-висок относителен дял са лицата със средно и висше образование, при турците - със средно и основно, а при ромите - с основно и начално. Сред представителите на етноси, различни от горепосочените, завършилите ВУЗ са близо 15 %, , а тези с основно - около 27 %. Т.е. по образователни характеристики те се доближават до българския етнос. Не така стоят нещата при преброените, дали отговор не се самоопределям на въпроса за етническата принадлежност. При тях висшистите са едва 3.5 на сто, а завършилите само осми клас са около 34 %.
В съвкупността на населението от 7 до 19 години включително, което би следвало да е в образователната система, също се наблюдават значителни разминавания според етноса. При ромския 1.6 % от лицата в тази възрастова група никога не са посещавали училище, при турската етническа група този дял е 0.6 %, а при българската 0.2 %. Причините, поради които децата не посещават училище не са изследвани по време на преброяването, тъй като не са негов обект. Докато за горепосочения възрастов интервал, при българите и турците лицата с незавършено начално образование са малко над 26 %, то при ромите процентът скача на 37.4. Ножицата между българи и турци (от една страна) и ромите - от друга, се разширява още повече, когато се съпоставят завършилите средно образование. Сред българите те са осем на сто, при турците 7.4 на сто, а при ромите - едва 1.4 на сто. Ако под две на сто от младите 19 годишни роми завършват средната образователна степен, това почти сигурно им затваря пътя за бъдеща трудова реализация, извън държаваните програми за субсидирана заетост.
При ромите в следващия диапазон (от 20 до 29 години) 14. 9 на сто са със средно и висше образование, срещу 10.3 на сто за поколението на техните родители (между 40 и 49 години). Има нарастване, но то е минимално и не позволява изпреварващо развитие в образоваността на ромския етнос, което да му позволи да скъси дистанцията с останалите две основни етнически групи.
