Богородичните пости предхождат един от 12-те големи празници в българския православен календар - Успението на Пресвета Богородица, отбелязван от християнската църква на 15 август. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка - Нейното успение и погребение, и на второ място - Нейното най-високо прославление - "възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът". Това двояко значение на празника православните икони разкриват различно - едни загатнато, а други - пълно.
Постите са за период от 15 дни преди празника, от 1 до 14 август, в чест на Пресвета Богородица. Постът се състои в ядене само на растителна храна с олио - отказ от блажни храни / месо, мляко, яйца и техните производни продукти/. Някои устави уточняват: През целия пост не се употребява вино и елей (олио, зехтин) с изключение на събота и неделя. В дните понеделник, сряда и петък е редно да се употребява само суха храна – не се готви, а се ядат пресни или сушени плодове и зеленчуци. Във вторник и четвъртък се яде готвена храна, но без употреба на олио или зехтин. В събота и неделя може да се добавя елей при готвенето на растителна храна. На Преображение Господне (06. август) се разрешава риба.
“Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовен пост . Счита се, че постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.”, се уточнява от православната църква.
