В регионален исторически музей бе открита обновената витрина с мартеници, дарена от Мариянка де Монтис от Франция. Тазгодишната визия на витрината представиха етноложките от русенския музей Десислава Тихолова и Искра Тодорова.
Мартеницата в българската традиционна култура се осмисля като единство на противоположности, изразено със средствата на фолклорната еротика. Усуканият червено-бял конец символизира акта на сливане и очакваното ново начало. В този смисъл мартеницата е един от основните еротични знаци в българския фолклор. Пискюлите й са уподобени на мъж и жена, наречени Пижо и Пенда (диалектни форми, назоваващи полови белези) с идеята за очакваното след сливането на мъжа и жената плодородие. По тази причина мартеницата присъства в иконописната тема „Благовещение” като знак за спасителното зачатие.
Множество фолклорни разкази представят и битието на Адам и Ева, изобразени като първата съпружеска двойка, породила човечеството. В нашето съвремие устойчиво присъстват образите на Иванчо и Марийка, любима двойка във фолклора на цяла Южна Европа. Техните имена се свързват с лечебни растения с упойващи свойства, използвани и като средство за усилване на мъжката потентност.
Иван да Маря е име, с което се назовава билка с халюциногенно действие, известна в българския фолклор като Комунига, Засмян ерген, Умразниче.
Мария и Хуан при латиноезичните народи дават име на растението марихуана (вид коноп), чиито семена са използвани и като лечебно средство, и като виагра.
Обновената витрина с мартеници се намира във фоайето на Историческия музей на пл. „Ал. Батенберг“ 3.
Чуйте повече от Десислава Тихолова в прикачения файл.
