“Заменхоф – създател на езика есперанто” е изложбата, която бе открита в Историческия музей. Експозицията се реализира от Полски институт, съвместно със Съюза на българските есперантисти и Градско есперантско дружество „Либеро“ – Русе. В зала „Княз Александър I“ прозвуча химнът на есперанто "La Espero", песни и стихове, рецитирани от местни есперантисти. Председателят на дружество „Либеро“ – Русе Маргарита Савова говори за приноса на Заменхоф в развитието на хуманитаризма. Изложбата проследява живота и делото на Людвик Заменхоф.
Представена е информация за неговата семейна среда и раждането на идеята за създаването на общ език. Показани са също наследството на есперанто – литература, имената и дейността на изтъкнати есперантисти, както и детайли около системата на езиково обучение на есперанто. Изложбата е създадена по случай обявяването на Людвик Заменхоф за патрон на 2017 г. от ЮНЕСКО. Людвик Л. Заменхоф (1859-1917) е роден в Бялисток, тогава под руска окупация. Градът представлява многонационален конгломерат от поляци, руснаци, евреи и немци.
Десети Арнаудови четения започват в Русенския университет
По тази причина още като ученик у Заменхоф се заражда идеята за създаването на общ език, който според него, би могъл да реши много проблеми в мултинационалната среда. Първите опити за създаване на международен език „Lingwe Universala” са направени още в гимназията, но доразвитото предложение за универсален език е отпечатано през 1887 г. в малката книжка „Международен език. Предговор и пълен учебник” под псевдонима Doktoro Esperanto, в превод – „надяващият се доктор”. С времето думата е възприета като название на езика, който бързо печели популярност.
Неговият създател се отказва от всички права, като желанието му е езикът да продължи да съществува, да се развива и да принадлежи на всички хора. Учебникът съдържа 40 страници, а към него е приложен и речник от 900 думи, които позволяват да се проведе разговор на различни теми. Граматиката е опростена. Тя позволява употребяващите езика сами да съставят думите, благодарение на система от представки и наставки, оформени в 16 правила. Първият Световен конгрес на есперантистите се провежда през 1905 г. във Франция.
Дни на културата "Елиас Канети" започват в Русе
Там Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион. Номиниран е за Нобелова награда за мир осем пъти. Бащата на есперанто и делото му е почетен със създаването на около 1600 постоянни обекти, свързани с неговото име. ЮНЕСКО трикратно приема резолюции, в които се потвърждават заслугите му за човечеството – през 1954 г., 1985 и 2015 г. По време на 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2015 г. се взема решение 100-годишнината от смъртта на Людвиг Заменхоф през 2017 г. да се проведе под егидата на ЮНЕСКО. През 2014 г. есперанто в Полша получава ранг на нематериално културно наследство като носител на есперанто култура.
Представена е информация за неговата семейна среда и раждането на идеята за създаването на общ език. Показани са също наследството на есперанто – литература, имената и дейността на изтъкнати есперантисти, както и детайли около системата на езиково обучение на есперанто. Изложбата е създадена по случай обявяването на Людвик Заменхоф за патрон на 2017 г. от ЮНЕСКО. Людвик Л. Заменхоф (1859-1917) е роден в Бялисток, тогава под руска окупация. Градът представлява многонационален конгломерат от поляци, руснаци, евреи и немци.
Десети Арнаудови четения започват в Русенския университет
По тази причина още като ученик у Заменхоф се заражда идеята за създаването на общ език, който според него, би могъл да реши много проблеми в мултинационалната среда. Първите опити за създаване на международен език „Lingwe Universala” са направени още в гимназията, но доразвитото предложение за универсален език е отпечатано през 1887 г. в малката книжка „Международен език. Предговор и пълен учебник” под псевдонима Doktoro Esperanto, в превод – „надяващият се доктор”. С времето думата е възприета като название на езика, който бързо печели популярност.
Неговият създател се отказва от всички права, като желанието му е езикът да продължи да съществува, да се развива и да принадлежи на всички хора. Учебникът съдържа 40 страници, а към него е приложен и речник от 900 думи, които позволяват да се проведе разговор на различни теми. Граматиката е опростена. Тя позволява употребяващите езика сами да съставят думите, благодарение на система от представки и наставки, оформени в 16 правила. Първият Световен конгрес на есперантистите се провежда през 1905 г. във Франция.
Дни на културата "Елиас Канети" започват в Русе
Там Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион. Номиниран е за Нобелова награда за мир осем пъти. Бащата на есперанто и делото му е почетен със създаването на около 1600 постоянни обекти, свързани с неговото име. ЮНЕСКО трикратно приема резолюции, в които се потвърждават заслугите му за човечеството – през 1954 г., 1985 и 2015 г. По време на 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2015 г. се взема решение 100-годишнината от смъртта на Людвиг Заменхоф през 2017 г. да се проведе под егидата на ЮНЕСКО. През 2014 г. есперанто в Полша получава ранг на нематериално културно наследство като носител на есперанто култура.
