Чудесата на България – археологическите находки по древните земи, в които живеем – се нуждаят от повече реклама. Около този извод се обединиха на обществена дискусия, организирана от вестник „Стандарт“, представители на местната власт, археолози и бизнес. Срещата бе за Разградска област, но от кметовете в региона участва само Денчо Бояджиев от Разград, от Исперих бяха изпратили заместник-председателя на Общинския съвет, с екипа си обаче пристигна кметът на Търговище Красимир Мирев.
Сред темите на обсъждане бе регионалният туристически пакет за Североизточна България. Хронологически той може да започва от Свещари, Демир баба теке, Абритус, средновековните крепости в региона – коментира откривателката на златното съкровище от Свещари проф. Диана Гергова. Тя бе сред първите, които засегнаха темата за рекламата, разказвайки, че румънски телевизионен екип е изготвил филм за Свещарското съкровище, който ще бъде излъчен по Дискавъри, тоест румънците са по-активни в правенето на реклама на страната ни.
Румънците са потенциалните туристи за обектите на културно-историческото наследство на Лудогорието – признаха местните власти. Представител на Асоциацията на хотелиерите в България пожела на местните управници да дойде това време, в което туристите да идват в България заради обектите в Лудогорието, а към морето – между другото, а не обратно – както е сега.
Гергова апелира към бизнеса да поеме ангажимент към подпомагане на българската археология, както е в Япония, до всеки културен паметник има табелка с известна фирма, която дава пари за реставрация.
Шефката на „Биовет“ Теменуга Газдова призна, че фирмата няма такива традиции, но косвено помага за развитието на културния туризъм. В програмата на всеки гост на завода и на футболен клуб „Лудогорец“, чиито председател на Съвета на директорите е тя, е включено задължително посещение на Абритус – увери тя. Газдова не пропусна и темата с рекламата, припомняйки си как като дошла за пръв път в Разград преди 9 години не била чувала за Абритус, поставянето на една кафява табелка не е достатъчно – категорична бе тя.
За миналата година приходите от посетителите на археологическия резерват са 7 000 лв., на Сборяново – 105 000 лв. – обявиха директорите на двата музея.
Необходимо е част от тези приходи да се връщат при археолозите за нови разкопки и консервации – апелира Гергова.
2 300 000 лв. са отделени от държавния бюджет за археологически проучвания тази година – съобщи заместник-министърът на културата Велислава Кръстева. Те са за общо 150 проекта.
