Най-законно купените гласове на балотажа в Пловдив сe оказаха тези на застъпниците. Цялата армия от няколко хиляди души бе “поканена” учтиво пак да се ЗАСТЪПИ за един или друг играч в изборния ден, макар и не толкова официално. Няколко хиляди пловдивчани не пропуснаха възможността да вземат по още 20-30 лв., да се направят, че не разбират за какво става въпрос и да гласуват организирано, вече за “нашия нов партньор” на балотажа. Ама че документите, които получиха пред избирателната секция (и предадоха на отговорно пазене, където трябва и срещу заплащане) нямат нищо общо с изборния закон, много важно!
Времето, когато Ашим Асан раздаваше в Аджисан махала кашони с пилета, ориз, брашно и олио, отдавна отмина. Съвсем послушно контролираният цигански вот – също. За последните 12 години бизнесът с гласове по време на избори се превърна от прохождащ и пълен със смайващо креативни трикове (провокирани, в повечето случаи, от невежеството на циганите) в добре планиран и законно организиран бизнес. Денонощните акции в циганските махали вече не вършат работа, защото и циганите се изциганиха и на пук на всички вземат от всички, без значение на кой тур. Резултатът от манипулираното невежеството е несигурен, а ефектът - трудно прогнозируем, разбраха местните политици (и не само).
Докато журналисти, наблюдатели на изборите и агенти на неприятелските партийни централи обикаляха из Столипиново, Шекера и Аджисана и се маеха защо е толкова кротко и защо няма и помен от пазарлъци и алъш-вериши, интелигентни партньори на основните бизнес-играчи в изборния ден вече си бяха напазарували, при това с голяма учтивост (вкл. и посещения по домовете) – от българските махали, от пловдивчани, на които не им дреме кой ще ги управлява през следващите 4 години и в какъв град ще останат (а може би не) да живеят децата им.
Господа полицаи и прокурори, за разлика от политиците, ДАРИК разбра, макар и без да ни се искаше да вярваме, че няма смисъл да ви подаваме сигнали за купуване на гласове, защото КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ В ПЛОВДИВ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! На вас ви трябваха 4 часа, за да се напънете и да отидете да проверите някои от сигналите, а на нас 5-6, за да разберем защо не е имало смисъл изобщо да се напъвате. Може би, за разлика от нас, вие сте били информирани предварително за “непротивозаконната” схема за покупко-продажба на гласове.
Евала на тези, кото са родили идеята и машалла на онези, които си затвориха очите и се зарадваха на двайсетачките, с които си купиха по още 5 кебапчета и сега са най-доволни от живота и най-щастливи измежду комшиите в махалата. Едно от най-доходоносните пера в изборния бизнес, за който, мамка му, ( без извинение) трудно някой би се сетил овреме, се оказа “продажба на застъпник втора ръка”.Партийките, които не пропускат закуска, обяд и вечеря и този път не изневериха на своето “ам-ам”.
Питаме се ТЕ колко са получили на глава, тъй като разликата между цена “купува” и цена “продава” е чистата печалба, без данъци?!? Нали? А и защото спредът купува-продава при нестабилен пазар е голям.
Питаме се за какво ни е да сме честни и да искаме да променим не света, а само дори града, в който си живеем? Как да обясним на децата си, че родители на техните съученици са замесени в схемата “ам-ам” и не им пука за бъдещето на новото поколение?
Как да обясним на някои правещи се на политици бизнесмени с провинциално мислене, че не всички журналисти “знаем”, че има “МНОЗИНСТВА”(вж. снимка 2) в Общинския съвет и че не всички сме готови да си замълчим в ущърб на читатели и слушатели, за няколко хиляди без ДДС-то?
Как? След като на половината Пловдив му пука, на другата половина – НЕ!
Основно правило в бизнеса е всички да са доволни. И в този “законен” бизнес изглежда почти всички са доволни – и тези, които поръчваха (истината е, че не стигна за всички), и тези, които купуват (защото има възвръщаемост на направените само преди седмица разходи), и тези, които продават (5 кебапчета повече никога не са излишни, все пак).
