Дитирамби, усмивки, милвания и хвалебствия. В общи линии така протича официалното честване на детския празник в нашата страна. Вероятно не само в нашата, въпреки че различните народи честват празника на различни дати. Това обаче не е толкова важно. Важното е, че както на 1-ви юни, така и на 2-ри юни позьорството, лицемерието и безхаберието ще вземат връх. Разбира се, за поредна година, а не за първи път.
Нямам спомен за първоизточника, но помня добре фразата „Бъдещето е на младите, но настоящето е наше". Та така си я караме всъщност всички ние. Мрънкаме как растяло поколение, което било не знам какво си, разбирай - лошо.
Ами хубаво, лошо, това е положението! И още нещо, че току-виж съм забравил - Денят на детето не е празник на децата в детските градини! Също така не е на децата до четвърти клас. Ако някой е пропуснал, то е хубаво да си спомним, че светлото бъдеще на България спира да бъде „дете" юридически в момента, в който има паспорт, де факто до момента, в който се качи на кола и запали цигара. Това е реалността.
И понеже днес ще има усмихнати деца, предимно на възраст между 1 и 7 години, съответно усмихнати и много мили чичковци и лелички, които ще си гледат на всеки пет минути часовниците (нетърпеливи лигавщините да приключат), предлагам да свалим маските на лицемерието и посредствеността, за да си кажем истината право в очите.
Децата, нашите деца, българските деца, живеят в една определено недетска среда. Живеят с проблемите на възрастните, с недоимъка на възрастните, с нервите на възрастните. Е, поне тези деца, които имат читави средностатистически родители. За другите няма смисъл да отварям дума.
Та същите тези ощетени деца, които скоро ще станат нашето настояще, а не бъдеще, имат нужда от подкрепа, разбиране и внимание. Но не само от родителите, а от самата държава. Вярно, че думата „държава" звучи абстрактно, дори изнервя, но това не променя фактите.
Онзи ден се появи клип на биещи се абитуриенти. Преди това други пребиха лекарски екип - отново на абитуриентска. Масово в училищата има насилие между самите деца. Дрогата вече е скучна, защото отдавна не е табу. Първите сексуални контакти се приемат за нормални на възраст, на която, колкото и да съм задръстен, съм се интересувал от Винету и Тримата мускетари, а не от практическото прилагане на сюжетите в старите учебници по биология.
И стига с тези родители. Както казах, има читави родители, има и безхаберници. Това пък е факт, който не се е появил след 1989 година, винаги е бил константна величина. Само дето сега няма нито контрол, нито разбиране, нито нищо.
Да, но след няколко години ще гледаме следващите криминални хроники с бившите деца. Образователната ни система е трагедия! Това е тъжната истина. И не учителите са лоши, въпреки че е факт, че куцо, кьораво и сакато, което драпаше през последните години за „висше", записа „училищна педагогика", защото е най-ниска летва. И това нека да забравим.
Проблемът идва от това, че „съсловието" е на дъното на хранителната верига. Ритани , мачкани и унижавани, учителите са принудени да „клекнат" на заобикалящата ги среда - поне повечето от тях.
Татковци с „възможности" и майки с „амбиции" буквално приватизират училищата, в желанието си наследниците им да изкласят успешно.
Нищо, че наследникът за нищо не става, въпреки че е взел „най-доброто" от елитните си родители. Важното е, че мама и татко дават много пари за оправяне на материалната база в училището, съответно са качени на пиедестал, най-вече от директорите.
Е, как можем да искаме в подобна среда да растат равноправни деца, които да не си „мерят" телефоните и джобните, а знанията и възпитанието?!
Спомням си преди години как класните ръководители обикаляха по къщите, за да видят в каква среда живеят учениците им, имат ли всички условия, но не предимно материални, за да успеят.
Тук стигаме до последния тежък проблем. То хубаво да успеят, ама къде и в какво? Има ли път пред децата? Ама не светлото бъдеще, което чичковците и лелите без половин ден трудов стаж им обещават!
Един път със сигурност има - към терминала на летището. А някой някога някъде ще направи ли така, че днешните деца утре да не псуват държавата, в която живеят?
И все пак - Честит 1-ви юни, малки и големи българи! Живейте достойно, по начин, който да направи така, че с гордост и самочувствие да посрещнете следващия ден - впрочем 2 юни!
