Църковна утвар, събирана през годините и донесена в България от арменските изселници по време на Геноцида ще бъде представена тази вечер в регионален етнографски музей – Пловдив от 18 часа.
В уникалната изложба „Съкровищата на Сурп Кеворк” са включени непоказвани до сега икони, реликви, мощи и църковна утвар, които са собственост на арменската църква в Пловдив, съобщи за Дарик радио почетният консул на Република Армения в Пловдив г-н Ехиязар Узунян.
Сред най-атрактивните експонати са двата фермана, с които турският султан предоставя през 1675г. на църквата „Сурп Кеворк“ за вечни времена на арменската общност в Пловдив.
Преди повече от десет години в Арменска Апостолическа църква „Сурп Кеворк” (Св. Георги) в Пловдив, свещенникът отец Даниел Караджян и г-н Узунян откриватценните сандъци с църковна утвар, мощехранителници, старинни книги и документи и провеждат мащабни възстановителни серваторски дейности.
След разчитане на надписите е установено ,че намерените вещи са с громна културно –историческа стойност и са донесени от градовете Малгара ,Текирдах,Чорлу ,Кешан и Одрин.
Реликвите са пазени ревниво от посегателства десетки години. След почистването и консервирането на ценните предмети е създаден и прекрасен музей в сградата на църквата, който съхранява вековната национална памет.
В изложбата са събрани уникални предмети от ХVІ-ти до началото на ХХ-ти век, като църковна утвар, настолни и нагръдни кръстове, потири, мирохранителници, мощехранителници, свещенически колани, стари ръкописни евангелия, требници, султанският ферман за строежа на църквата и много други предмети плод на изкусната работа на арменските майстори-златари.
Предметите впечатляват с ажурната си изработка, филигранната украса и гранулация, богатата инкрустация с полускъпоценни камъни или емайл.
Експозицията ще бъде и част от Европейската нощ на музеите и галериите, която ще отвори врати на 17 май, а от днес част от тези експонати ще бъдат изложени в Етнографски музей гр.Пловдив .
Църквата „Сурп Кеворк“ е раннохристиянски храм, построен на мястото на старо тракийско светилище. Почти няма век, през който да не е била разрушавана и винаги е издигана отново. За нея можем да кажем, че каквото Господ е съградил, не може да се разруши.
През ХVІ в. тя е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, но със султански ферман през 1675 г. е предадена като молитвен дом на арменската църква, като запазва патронното име „Сурп Кеворк” („Св. Георги”). След разрастване на общността и набиране на достатъчно средства през 1828 г. започва строежа на нов храмов комплекс. Той се състои от трикорабна базилика, северен параклис – баптистерий („Св. Вартоломей и Тадей”) и южен параклис с предверие („Св. Стефан”). В двора се помещават училището, читалището, културния клуб и библиотеката.
И до днес този възрожденски комплекс е притегателен център за арменците не само в Пловдив, но и от цяла Южна България. Затова не е случаен фактът, че по време на големите преселнически вълни (1896, 1915 и 1922 г.) арменските бежанци пренасят най-ценните си съкровища от храмовете в Кешан, Одрин, Родосто, Чорлу и Малгара.
