Подслушването е бизнес - законът “позволява” да записваме и слушаме на воля
Подслушването е бизнес - законът “позволява” да записваме и слушаме на воля / dariknews.bg

Интервю с адвокат Дани Каназирева, председател на групата общински съветници от "Съюз за Пловдив":

Г-жо Каназирева, във връзка със скандалите в държавата, свързани с незаконните подслушвания, се изказаха мнения, че слушането, едва ли не, се е наложило като нещо нормално и в останалите европейски страни (и не само). Че се подслушват не само политически фигури и представители на правораздавателната система, но и че процесът вече е неизменна част от фирмената сигурност и частните разследвания. Обявихте се за законодателни промени при прилагането на СРС-та и в тази връзка, как ще коментирате правната страна на въпроса - ако някой от нас бъде "поръчан" от частното МВР (каквото бившият премиер Бойко Борисов твърди, че има) на частното СДОТО - каква наказателна отговорност носят всички тези лица по веригата с нерегламнтираните подслушвания?

По този въпрос трябва да се направи ясно разграничение между обикновен аудиозапис, направен с телефон или някакво друго записващо средство, купено от интернет или от магазин, и използването на специално разузнавателно средство. СРС се допуска с разрешение на съда по строго определени от закона критерии по искане на прокуратура, определени служби на МВР и др. във връзка с разследване на престъпления, и то престъпления, които предвиждат наказание лишаване от свобода над пет години.

Това са два отделни казуса - по първия определено има празнина в законодателството, този случай не е уреден законодателно. Тоест всеки може безразборно да записва когото и по какъвто повод си иска с изобилието от техника, която се предлага на пазара. Ако това се допусне да се прави безконтролно и не се въведе текст в наказателния кодекс, може да се превърне в бизнес и да се използва за изнудване - не става въпрос само за политиката, може да се използва с нечисти цели в бизнеса, във всяка една сфера на живота. Трябва да има текст в закона за използването на такава неправомерно събрана информация, който да ограничава възможностите тя да се използва с цел да се навреди. Информацията, събрана по този начин няма никаква доказателствена стойност в съда, служи единствено за опетняване, за омаскаряване и за нищо друго. И тук не говорим само за политика - това може да се случи и в бизнес средите, и в семейството, на практика засяга всички.

Друг е въпросът със СРС - там вече в Наказателния кодекс е предвиден състав (чл. 287а, чл. 145а) - ако някой с цел да заблуди органите на съдебната власт използва неправомерно информация, придобита със специални средства, използва подправени технически записи или пък използва информация, събрана със специални средства, извън нейното предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1000 лева. И тук са необходими законодателни промени по отношение на това кой да има последната дума при разрешаването на използването на такива специални средства. Категорична съм, че това не трябва да е министърът на вътрешните работи или каквато и да е институция - зависима политически. Крайната дума за използване на СРС трябва да е на съда - като независим от политическата власт орган - така, както е по цял свят.

В този ред на мисли, на ръба на закона ли работят частните детективи?

Да, категорично частните детективи нямат право да използват такива средства, те нямат дори правна уредба за дейността, която извършват. В повечето случаи се регистрират като охранителни фирма и като такива извършват и тази си дейност. Отново имаме празнина в законодателството.