В Пловдив ще отвори врати уникално по своя характер Занаятчийско училище, което ще се намира в Стария град. То ще се развива по проект на дирекция "Култура, археология и културно наследство" в партньорство със Занаятчийската камара в града, за което вече има подписан договор с Министерството на културата, съобщиха от пресцентъра на община Пловдив.
Училището се създава с мисия да запази и популяризира българските традиции. В продължение на шест месеца в него ще се обучават деца от пловдивските училища. Заниманията ще се провеждат в къщите в Старинен Пловдив от Улицата на занаятите, в Бакалова къща и Галерия "Занаяти". Планирани са ежеседмични занимания в периода март - юни и септември - октомври, когато ще се оформят групи от по 4 до 6 деца, в зависимост от възможностите на работилниците.
По думите на Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив, това е и начин чрез който ще се подпомогнат и самите майстори, за да могат да поддържат ателиетата, които целогодишно са отворени и за туристи. Така всеки ще може да отиде и да види кой какво и как работи на Улицата на занаятите и в другите ателиета, подчерта тя. Майсторите, които ще обучават децата, са 20, а средствата по проекта са общо 100 000 лева, но по думите й като се разхвърлят за труд и материали, не са талкова много.
Симидчиева е категорична, че традиционните български занаяти няма да умрат, за което помагат организираните от камарата и общината различни панаири на занаятите. Днес вече няма събитие в страната, което да се провежда без занаятчиите, коментира Симидчиева като допълни, че те все пак трябва да се развиват по традиционните си начини и да носят белезите на миналото. Тя няма притеснение за това дали ще има кандидати за обучение, след като в няколко по-малки проекти желанието на децата да посещават различните ателиета е огромно.
Интерес има, в много от случаите майсторите са започнали първи да го правят това като хоби и в един момент им е станало професия. Други пък си имат друга основна занятие, но с работата си в работилницата подпомагат семейния си бюджет. Някои от занаятите пък са свързани помежду си като гайтанджиите, които осигуряват материал за носиите, а тях ще ги има докато ги има фолклорните ансамбли, отбеляза Симидчиева. Трудно им е, каза още тя и допълни - не са бедни, но не са и богати.
С разкриването на Занаятчийско училище се цели да се осъществи практическа насоченост за ученици, които да бъдат мотивирани народните занаяти да бъдат част от избора им на професионално развитие. Проектът дава възможност през летните месеци в обучението да се включат и граждани - студенти, български и чуждестранни туристи, жители на града, които искат сами да изработят уникално изделие.
Преподавателите трябва да притежават майсторски свидетелства, издадени от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. По време на учебния курс няма да има оценки, но се предвижда всяка образователна програма да приключи с изложба, представяща работата на децата в Галерия "Занаяти" и връчване на Сертификати за преминатото обучение. Очакваната посещаемост е над 100 деца месечно. Сред занаятите са рисуване върху стъкло, художествена керамика, кукли, пекарство, вертикален и хоризонтален стан, дърворезба, варак, ремонт на старинно оръжие, иконопис, изработка на накити и други.
Училището се създава с мисия да запази и популяризира българските традиции. В продължение на шест месеца в него ще се обучават деца от пловдивските училища. Заниманията ще се провеждат в къщите в Старинен Пловдив от Улицата на занаятите, в Бакалова къща и Галерия "Занаяти". Планирани са ежеседмични занимания в периода март - юни и септември - октомври, когато ще се оформят групи от по 4 до 6 деца, в зависимост от възможностите на работилниците.
По думите на Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив, това е и начин чрез който ще се подпомогнат и самите майстори, за да могат да поддържат ателиетата, които целогодишно са отворени и за туристи. Така всеки ще може да отиде и да види кой какво и как работи на Улицата на занаятите и в другите ателиета, подчерта тя. Майсторите, които ще обучават децата, са 20, а средствата по проекта са общо 100 000 лева, но по думите й като се разхвърлят за труд и материали, не са талкова много.
Симидчиева е категорична, че традиционните български занаяти няма да умрат, за което помагат организираните от камарата и общината различни панаири на занаятите. Днес вече няма събитие в страната, което да се провежда без занаятчиите, коментира Симидчиева като допълни, че те все пак трябва да се развиват по традиционните си начини и да носят белезите на миналото. Тя няма притеснение за това дали ще има кандидати за обучение, след като в няколко по-малки проекти желанието на децата да посещават различните ателиета е огромно.
Интерес има, в много от случаите майсторите са започнали първи да го правят това като хоби и в един момент им е станало професия. Други пък си имат друга основна занятие, но с работата си в работилницата подпомагат семейния си бюджет. Някои от занаятите пък са свързани помежду си като гайтанджиите, които осигуряват материал за носиите, а тях ще ги има докато ги има фолклорните ансамбли, отбеляза Симидчиева. Трудно им е, каза още тя и допълни - не са бедни, но не са и богати.
С разкриването на Занаятчийско училище се цели да се осъществи практическа насоченост за ученици, които да бъдат мотивирани народните занаяти да бъдат част от избора им на професионално развитие. Проектът дава възможност през летните месеци в обучението да се включат и граждани - студенти, български и чуждестранни туристи, жители на града, които искат сами да изработят уникално изделие.
Преподавателите трябва да притежават майсторски свидетелства, издадени от Регионалната занаятчийска камара в Пловдив. По време на учебния курс няма да има оценки, но се предвижда всяка образователна програма да приключи с изложба, представяща работата на децата в Галерия "Занаяти" и връчване на Сертификати за преминатото обучение. Очакваната посещаемост е над 100 деца месечно. Сред занаятите са рисуване върху стъкло, художествена керамика, кукли, пекарство, вертикален и хоризонтален стан, дърворезба, варак, ремонт на старинно оръжие, иконопис, изработка на накити и други.
