ОСП
93702
ОСП
Средствата за селско стопанство след 2020 г. ще бъдат занижени в целия Евросъюз и това се очаква да се случи заради "брекзит"-а на Великобритания. Информацията бе оповестена на дебата „Обща селскостопанска политика след 2020 – изборът на България“. Форумът се проведе в Пловдив под патронажа на министрите на земеделието Румен Порожанов и на българското председателство на Съвета на ЕС през следващата година Лиляна Павлова.
Засега липсва яснота с колко средствата ще бъдат намалени. Тече обществено допитване, а позицията на България ще бъде внесена не по-рано от края на тази година. Окончателното решение ще бъде взето от Европейската комисия.
Проблем, който се дискутира сред земеделските експерти, е принципът на финансиране, а именно, че евросредствата трябва да са обвързани не само със селскостопанската площ, но и с продукцията, която земеделецът произвежда. Важен е и въпросът с Кодекса за земята. Ето какво каза по тези въпроси Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Как стои България на фона на останалите европейски страни членки и какви предизвикателства стоят пред нас, както и пред тях? И в настоящите обстоятелства има ли нужда от реформи в Общата селскостопанска политика на Европа, коментира Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.
Една от посоките и идеите, за които разсъждава Брюксел след 2020 г. е постепенната замяна на директните плащания с някакъв тип застраховка на дохода, заяви Николай Вълканов от Фондация „ИнтелиАгро“. Той обобщи и какви са шансовете на България в бъдещото развитие на земеделието и дали те се обвързани основно с биопроизводството.
Според министър Лиляна Павлова България трябва да реши кои области от земеделието приоритетно да бъдат подпомагани след 2020 г., за да се избегне дисбаланса в субсидирането. Нужно е да се има предвид и обезлюдяването на селските райони. Във фокус е и облекчаването на процедурите за кандидатстване и максимално намаляване на административните пречки.
Чуйте и репортажа от приложеното видео.
Засега липсва яснота с колко средствата ще бъдат намалени. Тече обществено допитване, а позицията на България ще бъде внесена не по-рано от края на тази година. Окончателното решение ще бъде взето от Европейската комисия.
Проблем, който се дискутира сред земеделските експерти, е принципът на финансиране, а именно, че евросредствата трябва да са обвързани не само със селскостопанската площ, но и с продукцията, която земеделецът произвежда. Важен е и въпросът с Кодекса за земята. Ето какво каза по тези въпроси Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Как стои България на фона на останалите европейски страни членки и какви предизвикателства стоят пред нас, както и пред тях? И в настоящите обстоятелства има ли нужда от реформи в Общата селскостопанска политика на Европа, коментира Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.
Една от посоките и идеите, за които разсъждава Брюксел след 2020 г. е постепенната замяна на директните плащания с някакъв тип застраховка на дохода, заяви Николай Вълканов от Фондация „ИнтелиАгро“. Той обобщи и какви са шансовете на България в бъдещото развитие на земеделието и дали те се обвързани основно с биопроизводството.
Според министър Лиляна Павлова България трябва да реши кои области от земеделието приоритетно да бъдат подпомагани след 2020 г., за да се избегне дисбаланса в субсидирането. Нужно е да се има предвид и обезлюдяването на селските райони. Във фокус е и облекчаването на процедурите за кандидатстване и максимално намаляване на административните пречки.
Чуйте и репортажа от приложеното видео.
