Регионалната занаятчийска камара, Етнографския музей и Задругата на майсторите на народни художествени занаяти в Пловдив за поредна година ще отбележат Еснафския празник „Св. Спиридон“, който се чества на 12 декември. В двора на музея ще бъде възпроизведен занаятчийският ритуал, празнуван още от епохата на Възраждането.
Честването ще започне в 10:00 часа с празнично шествие до съборния храм „Св. Богородица“, след което там ще бъде отслужена празнична света литургия в 11ч.
Ритуалът по посвещаване в майсторско звание (тестерлик) е час по-късно, когато в Етнографския музей ще бъдат връчени майсторските свидетелства на новите майстори.
30 минути след това ще бъде открита и авторска изложба „Възкресените тъкачни техники“ на майстора доайен Стойна Кръстанова.
Денят на Св. Спиридон е известен в страната като „Денят на майсторите“. Почита се като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др.
В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. Част от Еснафския празник бил и традиционния обред, битуващ в средите на занаятчиите – въвеждането в майсторско звание. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.
Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отивали в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалвали голямата свещ пред олтара. За службата жените носели „Иснафско пендихаро“ (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело „коливо“ за живите и за мъртвите, върху което палели свещи. По време на литургията свещеникът споменавал „во време на велики вход“ имената на всички живи и починали майстори.
След извършване на литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) извиквал кандидатите за майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, подарявал им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесвал по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!
В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.
