Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал - кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен и посечен с меч.
Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дал кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.
Имен ден празнуват Прокопи и Теофил.
