Първият пчелар в България, получил сертификат за производство на екологични пчелни продукти, е новият носител на наградата „Лауреат БИОФАКТОР“. Димо Димов е основател на Сдружението за биологично пчеларство, на което днас е член на Управителния съвет.
Рекорден брой иновации на „Винария“, „Агра“ и „Фудтех“, 700 фирми участват в мегафорума (СНИМКИ)
„Пчелите са съвършен организъм, който ежедневно работи. Ако им подражаваме, няма как да не успеем“, каза Димов при получаването на наградата днес в рамките на Деня на биологичното земеделие. 11-ят поред форум по традиция бе организиран от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в партньорство със Сдружението за биологично пчеларство.
Конференцията на тема „Българското биологично пчеларство – проблеми и решения“ събра в Конгресния център на Международен панаир Пловдив производители и експерти от научните среди. По време на откриването бе връчена престижната награда за принос в развитието на биоземеделието, учредена от Академичния съвет на ВУАРР. Тя се присъжда за шеста поредна година в памет на проф. Георги Сенгалевич – основател на Деня на биологичното земеделие.
„Минаха 20 години от създаването на биопчеларството - в този период имаше моменти на възход, стигнахме максимума, а сега отчитаме лек спад на производството. Най-големият проблем е масовото отравяне на пчелите и е трудно да се каже дали ще се справим.
Там, където има интензивно земеделие, не бива да има пчеларство. За да си гарантират добра реколта, фермерите пръскат и торят, а пчеларите трябва да избягват тези райони. Особено биопчеларите“, заяви Димо Димов.
Нагласите на производителите за иновации представи доц. Петя Славова от Софийския университет. По данни на изследването сериозно намалява броят на пчелните стопанства за сметка на увеличаването на пчелните семейства през последните десет години. Това е периодът на активното членство на България в ЕС, когато субсидирането оказва сериозно влияние върху развитието на сектора. През изминалите три години се отчита намаляване на по-малките стопанства и разширяване на средните и големите.
„40 на сто от производителите са над 65 години, а всеки пети е на възраст между 18 и 35 години. Ако пчеларят е доволен от своите икономически резултати, той е по-малко склонен към иновации. Нагласата за промяна минава през икономическия ефект“, обобщи доц. Славова.
За преработката и пазара на биомед говори Стефан Стефанов – пчелар с 35-годишен опит, който има над 2000 кошера и фабрика за преработване на пчелни продукти. Визирайки опита на Франция, Унгария и Румъния, той лансира тезата за създаване на обединения на пчеларите.
Според Стефанов, за да съществува икономически ефективна реализация, трябва да има планиране и производителите да определят цената. Окрупненото производство щяло да доведе и до по-големи финансови възможности.
„България трябва да се прочува все повече със своите биохрани. Няма друга държава в Европа, на която толкова да подхожда тази ниша. Ние, като висше училище, ще продължим да стимулираме и поощряваме всички, които работят за екологично чисти храни“, обърна се към участниците в събитието ректорът на
Рекорден брой иновации на „Винария“, „Агра“ и „Фудтех“, 700 фирми участват в мегафорума (СНИМКИ)
„Пчелите са съвършен организъм, който ежедневно работи. Ако им подражаваме, няма как да не успеем“, каза Димов при получаването на наградата днес в рамките на Деня на биологичното земеделие. 11-ят поред форум по традиция бе организиран от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в партньорство със Сдружението за биологично пчеларство.
Конференцията на тема „Българското биологично пчеларство – проблеми и решения“ събра в Конгресния център на Международен панаир Пловдив производители и експерти от научните среди. По време на откриването бе връчена престижната награда за принос в развитието на биоземеделието, учредена от Академичния съвет на ВУАРР. Тя се присъжда за шеста поредна година в памет на проф. Георги Сенгалевич – основател на Деня на биологичното земеделие.
„Минаха 20 години от създаването на биопчеларството - в този период имаше моменти на възход, стигнахме максимума, а сега отчитаме лек спад на производството. Най-големият проблем е масовото отравяне на пчелите и е трудно да се каже дали ще се справим.
Там, където има интензивно земеделие, не бива да има пчеларство. За да си гарантират добра реколта, фермерите пръскат и торят, а пчеларите трябва да избягват тези райони. Особено биопчеларите“, заяви Димо Димов.
Нагласите на производителите за иновации представи доц. Петя Славова от Софийския университет. По данни на изследването сериозно намалява броят на пчелните стопанства за сметка на увеличаването на пчелните семейства през последните десет години. Това е периодът на активното членство на България в ЕС, когато субсидирането оказва сериозно влияние върху развитието на сектора. През изминалите три години се отчита намаляване на по-малките стопанства и разширяване на средните и големите.
„40 на сто от производителите са над 65 години, а всеки пети е на възраст между 18 и 35 години. Ако пчеларят е доволен от своите икономически резултати, той е по-малко склонен към иновации. Нагласата за промяна минава през икономическия ефект“, обобщи доц. Славова.
За преработката и пазара на биомед говори Стефан Стефанов – пчелар с 35-годишен опит, който има над 2000 кошера и фабрика за преработване на пчелни продукти. Визирайки опита на Франция, Унгария и Румъния, той лансира тезата за създаване на обединения на пчеларите.
Според Стефанов, за да съществува икономически ефективна реализация, трябва да има планиране и производителите да определят цената. Окрупненото производство щяло да доведе и до по-големи финансови възможности.
„България трябва да се прочува все повече със своите биохрани. Няма друга държава в Европа, на която толкова да подхожда тази ниша. Ние, като висше училище, ще продължим да стимулираме и поощряваме всички, които работят за екологично чисти храни“, обърна се към участниците в събитието ректорът на
