- Анастасия Събева Арт бокс
Огромен успех пожъна най-новото премиерно заглавие в афиша на Драматичен театър – Пловдив „Антихрист“, което снощи беше представено пред пловдивската публика.
Сценичната версия е дело на тандема Асен Аврамов и дебютантката Анастасия Събева, която е и режисьор на пиесата. Пиесата разказва една история за древните пътища на душата, която преминава през доброто и злото, за прошката и за откриването на пътя към Бога. Можем ли да преборим дявола, стаен дълбоко в душата на всеки от нас? Кой е този Антихрист, който постъпва ту като ангел, ту като дявол, който търси любов и в това си търсене непрекъснато допуска грешки? Къде е спасението?
Директорът на Драматичен театър - Пловдив Кръстю Кръстев каза в предаването "Арт бокс", че причината да покани младата режисьорка да направи своя професионален дебют именно на сцената в Пловдив, е идеята да се възродят стари текстове 30 години след тяхното първо представяне. Да се види отношението на младите към сериозните неща, които и днес разтърсват света, отношението към религията. Разбираме ли нейната същност? Как можем да оценим саможертвата и доброто в хората, ако не познаваме другите сили?
„Да не забравяме, че преди 35 години, когато Иван Добчев постави „Антихрист“, той също беше млад режисьор. И за това е интересно, как сега едно 23 годишно момиче ще покаже отношението си и отношението на тяхното поколение към тези велики неща, в които винаги намираме нов смисъл“, каза Кръстев.
Цялото интервю с Кръстю Кръстев можете да чуете в прикачения файл.
Анастасия Събева каза, че причината да се захване с тази пиеса е в това, че според нея българите започват много да се демотивират, да се загубват, да си тръгват и дори да не се самоопределят като българи. Много хора, когато им зададеш въпрос какво означава за тях да са българи, те ще отговорят, че нямат мнение, в смисъл „все ми е тая, предпочитам да съм в САЩ или в Германия и да живея добре“. И тази постоянна липса на отговорност в хората я стресира.
„Искам да накарам хората да започнат да мислят, че действията ни винаги имат значение, защото сме свързани помежду си, че нищо не остава ей така във времето и в пространството. Ние, откакто сме се създали като нация и като държава, уж вярваме. Някои вярват наистина и това е тази част, която всъщност се опитва да вдига обществото ни. Но останалите, сякаш са съгласни да нямат мнение, да не вярват, да се колебаят вярват ли, не вярват ли… И по веднъж на годината ходят на църква. И така преживяваме. И така народът ни много страда” казва Анастасия Събева.
Чуйте повече от Анастасия Събева във втория прикачения файл.
