След тригодишна пауза отново в „Аспект“ със шестата си самостоятелна изложба гостува Хинко Хинков. Присъствието му на пловдивска сцена се дължи изцяло на галеристката Олга Петрова, която през годините работи усърдно за неговото популяризиране и го направи разпознаваем за публиката под тепетата. Самобитен като творец, самоук като образование, Хинко е приятно изключение в гилдията на художниците – без специализирана подготовка, той е член на Дружеството на плевенските художници и на СБХ и през целия си съзнателен живот се препитава като художник на свободна практика. С годините е успял да развие свой собствен стил, който някои определят като наивизъм, според други е приказен реализъм, но основното е, че е разпознаваем и уникален в изразните си средства. Живописните му платна са наивно-реалистични, техниката му се доближава до графично изображение и рисунка що се отнася до финото и прецизно изобразяване на детайла. Работи почти изцяло в сферата на пейзажната живопис и рисува реално съществуващи места, като често разработва един сюжет в няколко различни варианта.
В настоящата изложба представя двадесетина живописни платна, рисувани през последните три години. Съвсем естествено преобладават пейзажи от родния му плевенски край, но също така е подготвил и няколко платна, вдъхновени от негови пътувания до Ковачевица и до морския бряг. Картините му са романтични и носталгични едновременно, в тях се усеща копнежа на художника по отминалите времена, когато животът е бил по-прост и по-близък до природата: стари разкривени къщи надничат измежду дърветата, пастири водят животните на паша, самотен силует едва се забелязва сред пищните багри на есенен парк. Няма как да не ти стане мило и топло на душата, да не те докосне истинската неподправена емоция на художника и да не се възхитиш на способността му да я претвори на платното.
Но Хинко Хинков притежава едно рядко срещано сред хората на изкуството качество, а именно да не се взема прекалено на сериозно: „Когато бях млад художник, ми се искаше да нарисувам всичко, което виждам. Това, което се появяваше на платното обаче, не приличаше на това, което искам. И започнах да се уча. Сближих се с вече утвърдени плевенски художници като Николай Дабов, Юри Буков, Петко Петков и се мъчех нещо да прихвана, нещо да си открадна. Минаха доста години и сега, когато се научих вече да рисувам, като че ли забравих какво исках тогава. Оставям възможността на вас да прецените дали нещо съм загубил от преди и дали съм спечелил сега", споделя той с присъщото си чувство за хумор.
Изложбата се открива днес и ще продължи до 11 април.
В настоящата изложба представя двадесетина живописни платна, рисувани през последните три години. Съвсем естествено преобладават пейзажи от родния му плевенски край, но също така е подготвил и няколко платна, вдъхновени от негови пътувания до Ковачевица и до морския бряг. Картините му са романтични и носталгични едновременно, в тях се усеща копнежа на художника по отминалите времена, когато животът е бил по-прост и по-близък до природата: стари разкривени къщи надничат измежду дърветата, пастири водят животните на паша, самотен силует едва се забелязва сред пищните багри на есенен парк. Няма как да не ти стане мило и топло на душата, да не те докосне истинската неподправена емоция на художника и да не се възхитиш на способността му да я претвори на платното.
Но Хинко Хинков притежава едно рядко срещано сред хората на изкуството качество, а именно да не се взема прекалено на сериозно: „Когато бях млад художник, ми се искаше да нарисувам всичко, което виждам. Това, което се появяваше на платното обаче, не приличаше на това, което искам. И започнах да се уча. Сближих се с вече утвърдени плевенски художници като Николай Дабов, Юри Буков, Петко Петков и се мъчех нещо да прихвана, нещо да си открадна. Минаха доста години и сега, когато се научих вече да рисувам, като че ли забравих какво исках тогава. Оставям възможността на вас да прецените дали нещо съм загубил от преди и дали съм спечелил сега", споделя той с присъщото си чувство за хумор.
Изложбата се открива днес и ще продължи до 11 април.