11-те порока на избори 2011 в Пловдив
11-те порока на избори 2011 в Пловдив / Dariknews.bg

Поне 11 са пороците, за които трябва да си дадат сметка участниците в тазгодишните избори и от които трябва да бягат кандидатите на следващите, ако искат да не загубят предварително. Седмица след балотажа равносметката показва възходящи рискове за обикновения избирател, а Избори 2011 в Пловдив остават в историята с:

  • 1. КРАЙНО ПРОВИНЦИАЛНИЯ СТИЛ на предизборни кампании.
  • 2. ЧЕНГИДЖИЙСКИТЕ методи на някой политически сили и БЕЗХАРАКТЕРНОTO поведение на други.
  • 3. Усещането, че КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, щом и всеобщото мнение е, че процесът се неглижира от полицията.
  • 4. АРОМАТ НА ЛОША КУХНЯ от политическите централи.
  • 5. БЕЗПАРДОННИ явни и не толкова явни КОАЛИЦИИ МЕЖДУ ДВАТА ТУРА и в същото време разпаднали се партийни редици, което пак доказа, че цената на кметското място се диктува не от интересите на Пловдив, а от личните и партийни такива.
  • 6. ПРЕТОПЛЕНИTE СЦЕНАРИИ на политическите пиари , които заложиха отново на...
  • 7. ...ИЗТЪРКАНИ ЕВТИНИ трикове за привличане на избиратели, ефектът от които е НУЛЕВ.
  • 8. СТРАХ на повечето мераклии за власт, но не от изпълнителната, а от четвъртата власт.
  • 9. ТЕЖКАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ на отговорните институции, заради която ХИЛЯДИ ХОРА НЕ УСПЯХА ДА ГЛАСУВАТ .
  • 10. Обидно ПОДЦЕНЯВАНЕ на интелигентността на избирателите в Пловдив от страна на кандидатите за кметския стол, от една страна...
  • 11. ... а от друга лъсна НЕВЕЖЕСТВОТО на голям процент от избирателите, което се доказа от смайващия брой недействителни бюлетини.

Списъкът със сигурност може да стане и по-дълъг, но  последното отбелязано в този е достатъчно основание, предложението за въвеждане на образователен ценз при избори в България да се коментира още по-задълбочено при гласуване на новите промени в Изборния кодекс. Tака проблемът "Столипиново" или ще отпадне или управниците ще се научат да  образоват и интегрират така търсените си избиратели оттам, ако искат да печелят гласовете им.  Освен това, купуването и продаването на гласове може да се легитимира. Хем цената ще скочи и търсенето ще спадне (поради невъзможността на някой от потребителите да си позволят присъствие на пазара), хем парите на данъкоплатците, от изкуственото напъване на полицията да направи нещо по въпроса, ще бъдат спестени.

И предложеният не свършват до тук...

Крайно време е, всичко, което правят медийните съветници и политическите пиари да изглежда някак си, ако може, по-европейски. На първо място да научат мераклиите за власт да говорят правилно поне български (английският е за напреднали). След това да се замислят върху това, че едни и същи посткомунистически предизборни медийни изяви не хващат  вече дикиш и има крещяща нужда от създаване на модерни ( макар и побългарени) политически модели за пиар. Въпреки че в момент на безизходица и чeнгиджийските методи, измъдерени в политическите централи, май също помагат...

И ЦИК, ако обича, да не се занимава с алюзии на следващите избори! Същата тази ЦИК, заради която младите хора, които искат да променят България, не успяха да гласуват. Същата тази ЦИК, която не отговори "Къде нощуваха нашите бюлетини в нощта на първи тур?".

Ако  отговорните институции не се занимават с алюзии, а позволят в т.нар. ден за размисъл (а защо не и в деня на изборите), нормалните политически агитации и предизборни събития, няма да се занимават с глупави сигнали за лепене на плакати, за раздаване на прашки с изрисувани номера на бюлетини и разходки на кози по двора, а ще имат време да си свършат работата, за която им плащаме.