Българската православна църква почита днес паметта на Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил прекрасно образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ. Участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който донeсъл на св. Атанасий световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий Арий бил отлъчен от църквата.
След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Той починал на 2 май 373 година.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.
Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания (и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип). За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. На Атанасовден се заколва пиле или черна кокошка, които се приготвят с ориз и се раздават на съседи и близки против болести. Перата от птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне лесноо.
В някои райони на България се палят огньове и хората ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. А в други региони вярват, че в деня на своя празник "свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.
Една красива общоразпространена българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В превод от гръцки, атанатос означава безсмъртен. Днес празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна.
