В списъците, предадени в ЦИК, за подкрепа на регистрация на партии и коалиции има злоупотреба с данни, алармираха потърпевши. На сайта на комисията всеки може да провери с ЕГН-то си дали и коя партия или коалиция е подкрепил. Пред Дарик потърпевши се оплакаха, че не са се подписали в полза на никого, а имената им излизали в списъци за регистрация.
Говорителят на ЦИК Александър Андреев призна, че комисията е „залята" от оплаквания и очаква до 16 април да излязат с решение.
След като ЦИК пусна свободен онлайн регистър, в който гражданите могат да проверят, дали личните им данни не са използвани неправомерно за участие на партии в евровота се появиха множество сигнали срещу формации от почти целия политически спектър.
Сред партиите срещу които има плаквания от граждани, че са видели подписа си в тяхна полза са "България без цензура" на Николай Бареков, една от трите зелени партии, регистрирали се за изборите на 25 май - ПП Партия на зелените, както и за ПП БНПП - Българска национално-патриотична партия. Реформаторският блок също попада в това число.
Областният секретар на организацията на Синьо единство в Плевен Стефан Ганев намери името и данните си в подписката на Реформаторски блок за регистрацията им в ЦИК, без да се е подписвал в нея.
„Аз съм един от активистите на Синьо единство в града, заявил съм многократно публично принадлежността си към Синьо единство, стоя безусловно зад каузата и принципите на партията и съм се подписал само и единствено в подписката на Синьо единство. Искам обяснение от Реформаторски блок: Кой фалшифицира подписа ми в тяхната подписка, Защо и Кой ще понесе политическата отговорност? След като са си позволили да направят това спрямо мен, остава открит въпросът колко ли още подобни злоупотреби има", се казва в писмото, с което Стефан Ганев сезира за случая националното ръководство на партията.
От националното ръководство на ПП Синьо единство изразиха острото си възмущение от подмяната, която Реформаторски блок осъществява, както по отношение на принципите и ценностите на десницата, така и по отношение на наказуемите от закона фалшификация и злоупотреба с лични данни.
Припомняме, че всеки, който открие своя подпис в регистъра без негово съгласие, може да подаде жалба до КЗЛД или Прокуратурата на Република България.
