Задълбочават ли се разликите в доходите между областите в България проучи Институтът за пазарна икономика. Данните показват промените в заплащането в регионите за период от 15 години.
В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително, обобщават експертите.
Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. През миналата година най-високи заплати са получавали работещите в София-над 7 300 лева годишно на човек. Перник се доближава най-много до доходите в столицата. Извън столицата, най-добре заплатени са хората в Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Смолян, се посочва в проучването на Института за пазарна икономика.
Най-ниско е било заплащането във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, Търговище (под 4 000 лева на човек годишно). Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен.
Иновативни продукти защитават живота и здравето ни
Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години, смятат анализаторите.
Експерти очакват разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил.
Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително, обобщават експертите.
Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. През миналата година най-високи заплати са получавали работещите в София-над 7 300 лева годишно на човек. Перник се доближава най-много до доходите в столицата. Извън столицата, най-добре заплатени са хората в Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Смолян, се посочва в проучването на Института за пазарна икономика.
Най-ниско е било заплащането във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, Търговище (под 4 000 лева на човек годишно). Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен.
Иновативни продукти защитават живота и здравето ни
Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години, смятат анализаторите.
Експерти очакват разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил.
Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
