Чуднички следпразнични намаления украсиха витрините на марковите магазини в началото на януари. От рекламите започнаха широко да се усмихват тридесетачки, петдесетачки, та чак седемдесетачки дори. Радост и веселие за любителите на марковите парцалки!
Точно сега, апропо, е моментът да си купите палто или ботуши, независимо, че зимата наполовина отлетя. Красивото лилаво поло, с което няколко месеца се гледате любовно, най-сетне може да бъде ваше, при това на половин цена. Изобщо, юруш на маслините, както се казва.
Юруш, ама не и в България ... Интересно е, защо повечето българи подминават 70% като пътен знак и поклащат недоверчиво глава. Дали виновен е онзи балкански нрав, който ни кара да бъдем мнителни и да се съмняваме във всичко, или наистина намаленията у нас са нереални. Вероятно причините са комплексни, но май везната клони повече към търговските трикове.
Едва ли има някой, който не е попадал на подвеждаща реклама или измамно намаление на стоки. Уж всичко било на половин цена, ама то важало само за старата колекция, или за дрехите отляво, пък вие гледате вдясно. Какво обаче е стара и какво нова колекция ... това е отделен въпрос.
Т. нар. маркови магазини, особено в провициалните градове като Плевен, продават една и съща стока с години наред. Жълтите дамски чехлички, които по-миналото лято сте си закупили от намаленията за 60 лева, в началото на следващото лято, въпреки че са още по-остарели, отново красят витрината, но вече струват 90 лева.
Е, къде е логиката? Хем ултра стар модел, хем веднъж намалявани. Какво толкова ги оскъпи, та след две лета отново струват 90 лева? Другият феномен са чанти и ботуши, пристигнали в родния Плевен от световната модна столица - Италия. Цените им започват от 300 кинта нагоре, моделите не биха се харесали дори на баба Илийца, а стоката не е подменяна от 7-8 години.
Прашасали обувки и чанти се подмятат по ужасно подредените рафтове, но по-странното е, че продавачките гледат лошо, само защото си влязъл. Разбира се, има и много красиви магазини, с усмихнати консултанти, които любезно ви предлагат помощ и ви дават да премерите десетки чифтове дънки и поли. Дали от толкова мерене, или от стряскащия брой на нулите в цената, често в такива магазини може да ви се завие свят.
Дънките, в които току що удобно се нанесохте, били намалени от 299 на 169 лева. Само за вас и само защото са последния номер, ви позволяват да ги вземете за 109 лева. Боже, какво щастие! Вече имате маркови дънки за 300 лева, които сте купили за малко над 100 и нямате търпение да кажете на обкръжението, защото скъпото у нас е престижно.
Преди да се фукате, по-добре отворете нета и потърсете колко струва въпросния модел в САЩ или ЕС. После си вземете "престижа", сдъвчете го добре и преглъщайте с повечко вода, защото гаранция ще ви приседне. Ако пък, недай Боже, имате лошия късмет покупката да се скъса бързо или да даде дефект, ще я върнете на Видовден.
У нас гаранциите са нещо, което фигурира само на хартия и се изпълнява само в мечтите на купувача /важи не само за марковите стоки/. Другата характерна за марковите магазини "уж услуга" е да поръчат липсващ в момента номер от определен моден специално за вас. "Няма проблем, ще го доставим от склада ни само за ден, оставете си телефонния номер и капаро!".
Капаро за нещо, което не си премерил и нямаш представа дори как ще ти седи? - Извинете, но дори амбулантните търговци не могат да бъдат толкова нахални. "Ама разберете ни, как ще го продадем после, ако го поръчаме за вас, а вие не го купите". Ами разбирам ви напълно, както аз ще го нося, ако го платя, а не ми стане ...
Накратко - по-изгодно ще ви излезе да премерите нещо в марков магазин у нас, да запишете номера на модела и да го поръчате онлайн. Ако пък сте още на Вие с интернет пазаруването, двудневна екскурзия до най-близката европейска страна по време на намаления, или дори до съседна Турция, ще ви излезе по-изгодна и по-приятна от пазаруването по нашите маркови магазини.
