Банко Банков получи официално националната литературна награда „Проф. Димитър Димов”
Банко Банков получи официално националната литературна награда „Проф. Димитър Димов” / svetlomira.anastasova

На официална церемония в Драматичен театър - Ловеч, творецът Банко Банков получи националната литературна награда „Проф. Димитър Димов". Първият носител на новоучреденото отличие, което ще се връчва на три години, бе избран от жури, председателствано от уважавания ловешки литератор Найден Ангелов, измежду седем номинации.

„Наградата е на всички ловчалии", обяви Банко Банков, приемайки статуетката от кмета Минчо Казанджиев. „За мен тази награда е едно морално удовлетворение, че пътят, по който съм вървял като посока, не е сбъркан, че не са отишли напразно усилията да отразя нашето време с нашите проблеми", каза писателят.     Банко Банков е член на Съюза на българските писатели, автор е на белетристични сборници, повести, романи и драматургични творби, оценени високо от литературната критика и читателите. Същевременно е професор по строителна механика в Университета по строителство и във Висшето строително училище „Любен Каравелов" в София. Роден е на 2 юли 1936 г. в Ловеч, завършил е инженерно-строителния институт в София по промишлено и гражданско строителство. В българската литература присъства повече от половин век. Последният му роман „Зряла възраст" излезе от печат тази година.

Той е един от най-изтъкнатите съвременни български белетристи и драматурзи, коментира главният секретар на Съюза на българските писатели Христо Ганов, според когото е комплимент за община Ловеч, че учредява и връчва наградата. Председателят на писателския съюз Боян Ангелов нареди наградата „Димитър Димов" по значимост до наградите „Иван Вазов", „Йордан Йовков" и „Христо Ботев". „Димитър Димов е едно явление в българската литература и без неговото творчество тя би била значително по-бедна" - посочи Боян Ангелов. Той призова общинските съветници следващото издание на наградата да има и паричен еквивалент, колкото и малък да той, „макар че това не е най-важното за един писател, но означава и едно удовлетворение за писателския труд".