19 февруари е Световен ден в защита на китовете

kit
kit / kit / shc.hu
На 19 февруари еколозите отбелязват Световния ден на китовете и други морски бозайници. На този ден преди 32 години Международната китобойна комисия забрани промишления лов на китове.
Изключение е направено само за някои малобройни народи, които без месото на китове просто не могат да оцелеят. Междувременно, не всички страни са се отказали от китобойните си флотилии.

Въпреки огромните си размери, китовете са беззащитни пред харпуните. Ако собственикът на един кораб хване само едно животно, той с това оправдава всички разходи за експедицията. Безпощадният лов на морските бозайници е воден още от 17 век. И едва към средата на 20 век, когато изчезнаха няколко вида китове, а числеността на други се съкрати десетки пъти, се чуха и гласовете на защитниците на природата.
След влизането в сила на мораториума върху комерческия лов на китове през 1986 година, популацията на някои видове започна бавно да се възстановява, казва съпредседателят на международната екологическа група „Екозащита” Владимир Сливяк:
– Забраната върху изтребването на тези бозайници дава положителен ефект. При това за отбелязване е, че и до сега има страни, по-специално Япония, които продължават лова на китовете в промишлени мащаби. И тук, разбира се следва да се въвежда пълна забрана. През последните 30 години Токио реализира т.н. „програма за научен лов”, която предизвиква протести сред защитниците на природата. Ежегодно японските ловци на китове, уж с изследователски цели, убиват повече от 800 кита. Тяхното месо постоянно се оказва в различни ресторанти и супермаркети на страната. В последните години те бяха принудени да се откажат от лов във водите на Антарктида, след като еколози-доброволци ги замерваха с димни шашки и ги обстреляха с помощта на водни пушки. Най-мощен китобоен флот някога имаше СССР, но по-късно този флот беше ликвидиран, защото Русия се отказа от мащабния им лов.

Сега в Русия действат няколко проекта в защита на китовете, разказва експертът по морските бозайници Дмитрий Глазов:
– Компания “Газпром”, например, има програми за опазване на видовете. Руското географско дружество – също. Компаниите, добиващи нефт на шелфа, също имат такива програми.

Научните проекти по изучаване на китовете се разпределят по регионите. По крайбрежията на Камчатка и Сахалин се акцентира върху сивия, гренландския и гърбавия кит. В Бяло море, съгласно програмата на Руското географско дружество, се изучава белият кит.

Сахалинската научна експедиция за изучаване на миграцията на сивите китове използва спътникова връзка. Предавателите се закрепят направо на кожата на морските гиганти. Ежегодно те правят пътешествия на 10 000 километра от Северния Ледовит океан към мексиканския полуостров Долна Калифорния. Общо сега в света се наброяват повече от 100 вида морски бозайници и задача на учените е не само да опазят, но и да умножат тяхната численост.