На 1 януари се навършиха 154 години от рождението на Алеко Константинов - може би най-чистият български писател.
„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си, а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!", написа в знаменития си фейлетон „Страст" авторът на „Бай Ганьо" през октомври 1895 г.
За да се докоснем по-осезаемо до духа на знаменития писател, ви предлагаме анкетата „Моята изповед", направена три години преди да бъде застрелян край пазарджишкото село Радилово в деня на „Св. Св. Кирил и Методий" 11/24/ май:
Име и презиме?
- Алеко Константинов
Месторождение?
- Свищов
Място и дата на изповедта?
- С. Владая, 20 юли 1894г.
Коя краска предпочитате?
- Краската на кожата.
Коя е любимата Ви миризма?
- Миризмата на параходите и железниците.
Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
- Бутон от роза и незабудка.
Кое животно Ви е най-симпатично?
- Кучето.
Коя краска на очи и коси предпочитате?
- Ясно сини очи и руси коси.
Коя е според Вас най-почтената добродетел?
- Любовта като сърдечна доброта.
Кой порок мразите най-много?
- Скъперничеството.
Кое е най-любимото Ви занаятие?
- Да пиша хумористични очерци.
Кое развлечение Ви е най-приятно?
- Гуляй на чист въздух и мъжка компания.
Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
- Свобода от всякакви условности и задължения.
Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
- Да се разочароваш от силата на честността.
Може ли да Ви попита човек на колко сте години?
- Тридесет и една година, 6 месеца и 20 дни.
Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?
- Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.
Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
- Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за „Бай Ганя".
Кой е най-тъжният?
- Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.
Коя е Вашата главна надежда?
- Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.
Вярвате ли в приятелството?
- Да.
Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?
- Ранна утрин преди изгрев на слънцето.
Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Саванарола.
Коя личност от роман или театър?
- Лео на Шпилгагена.
В коя страна бихте предпочели да живеете?
- България.
Кой е любимият Ви писател?
- Тургенев.
Кой живописец?
- Верещагин.
Кой композитор?
- Верди.
Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?
- Свобода, честност и любов.
Кое е според Вас майсторското творение на природата?
- Младо и здраво человеческо тяло.
От кое място Ви е останал най-приятният спомен?
- От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.
Кое е любимото Ви ястие?
- Пастърма и кисело зеле.
Предпочитате ли меко или твърдо легло?
- Меко умерено и хладно легло.
Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
- Французите.
Алеко Иваницов Константинов е роден в град Свищов на 13 януари /1 януари стар стил/ 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков в Свищовското училище (1872 - 1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874 - 1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885 - 1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886 - 1888) и съдия (1890 - 1892) в Софийския Апелативен съд. Два пъти е уволняван по политически причини. Бил е юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов е убит през месец май 1897 година, при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.
