На днешния ден - 11 май, преди 120 години е убит Алеко Константинов. Това дава повод да си припомним някои факти около смъртта на големия българин, като преди това посетим неговата къща в град Свищов, която е ням свидетел на множество контакти на семейството на Алеко, свързани с историята на България.
От изпратено писмо на Иваница Хаджиконстантинов до Георги Сава Раковски става ясно, че бащата на Алеко Константинов е поддържал приятелски връзки с Раковски, който също е идвал през 1856 г. в Свищов и е отсядал в къщата на Цвятко Радославов - дядото на Цветан Радославов - авторът на текста на химна на България.
В това писмо Иваница като дописник на вестник „Дунавски лебед" пише на Раковски да му изпраща броевете на вестника, който е бил издаван в Румъния, като в един от тях са били публикувани и членовете на Одеското българско настоятелство/емигрантска политическа организация, целяща създаването на независимо княжество с помощта на Русия.
Интересен обект в експозицията в дома на Алеко е неговата автентична бебешка люлка, намерена на тавана на къщата през 1926 г., когато започва превръщането й в музей.
Пак на тавана на къщата се намира и малката стаичка, от която Алеко - вече 14-годишен и писар в Гражданското управление на Свищов, което се е помещавало в къщата на семейството, е наблюдавал движението на руските войски в Зимнич/Румъния/, където се е намирал Генералният щаб на Руската армия по време на Руско-турската Освободителна война.
Къщата на Алеко Константинов е втората къща в града, в която е бил отседнал руският император Александът Втори, след освобождаването на Свищов.
Бабата на Алеко Константинов - Елена Хаджииванова, която е била една от учредителките на женското дружество „Съгласие" в Свищов и тъй като по това време е била предоставила своята къща за военно-полева болница, е живеела в къщата на Алеко и е помагала в домакинството.
Руският император е бил много силно впечатлен от пребиваването си в къщата и е подарил на семейството самовар с поднос и две чаши.
От своя страна Алеко Константинов е удостоверил факта на посещението на руския император в дома му с поставянето на бронзов бюст на високия гост.
Интересен факт е, че първият освободен от руските войски български град впоследствие се оказва и единственият, управляван от български губернатор - Найден Геров. В останалата част от страната навсякъде са били назначени руски губернатори.
Важно място в експозицията в къщата заема и Манифестът от 12 април 1877 г., с който руският император обявява война на Османската империя, прочитайки го на площада в Кишинев.
Оттам всъщност започва сформирането на българското Опълчение, което е достигнало 7000 души като само от Свищов те са били около 450.
В къщата на Алеко намираме и стихотворението „Падна Плевен" от Иван Вазов, който по това време участва в гражданското управление на Свищов и написва стихотворението по повод Освобождението на Плевен.
Интересна е връзката и между семействата на проф. Иван Шишманов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, които са поддържали връзка и са се уважавали.
Така през годините идва датата 11 май 1897 година. Михаил Такев е депутат от Демократическата партия, който много пъти е защитавал съгражданите си от Пещера и през април - началото на май 1897 г. е възникнал конфликт между жителите на село Радилово/откъдето са убийците на Алеко/, свързан със земя.
Кметът на село Радилово, който е бил от Народната партия/която по онова време не се е спирала пред нищо в борбата срещу политическите си противници/, отдавна е бил набелязал Михаил Такев, да го убие. След отбелязването на празника на Кирил и Методий на 11 май Такев и Алеко се отбиват сутринта в кръчмата, след което, заедно с един счетоводител се качват на файтон и продължават за Пазарджик.
През това време кметът на Радилово урежда, убийците да бъдат извън землището на селото, тъй като по тогавашните закони жителите на селото е можело да бъдат обвинени в съучастие. Така атентатът се е състоял извън селото, при което рекуширал куршум от капрата на файтона счупва ребро на Алеко, вследствие на което е наранено смъртоносно сърцето му.
Мишената тогава, Михаил Такев оцелява и дори присъства по-късно на откриването на къщата - музей на Алеко Константинов.
Тогава д-р Кръстю Кръстев, който е бил добър приятел на Алеко, прибира сърцето му след аутопсията и при откриването на музея го предава.
По-късно убийците на Алеко са осъдени на смърт, като присъдата на единия, който е бил непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.
Отпечатъците от цървулите на убийците са изложени в къщата на Алеко в Свищов.
