Църковен раздор зрее в Кърджали, а поводът за това е, че за пореден път на Архангеловден средновековната църква "Свети Йоан Предтеча" в кв. "Веселчане" е останала затворена за миряните. Десетки жители на квартала протестираха пред храма срещу енорийския свещеник отец Петър Гарена, който държал църквата затворена и в нея не можело да се служи.
На място бе и отец Ангел, който по назначение от пловдивския митрополит Николай трябва да провежда службите. Стана ясно, че по негова молба миналата седмица той си е подал молба до митрополията за освобождаване от това си задължение и продължава да обслужва енориите в Пчеларово, Петелово и Николово. "Поисках да бъда освободен, тъй като не можем да работим заедно с отец Петър. Не може да се служи с човек, който не веднъж е казвал от олтара на църквата, че мрази хората. И ги анатемосва", обясни мотивите си за напускане отец Ангел. Според него по пътя, по който бил тръгнал енорийският свещеник, щял да стане достоен за съжаление човек. Той благодари на всички миряни, които го подкрепяли и му гласували онова доверие, което отец Петър не му гласувал.
Протестиращите пред средновековния храм пък се оплакаха, че отец Петър не давал ключа на църквата на никого, че не можели да влезнат в нея нито в делници, нито по празници като Кръстовден, Димитровден, Архангеловден. Те са събрали за пореден път протестна подписка с около 400 подписа срещу енорийския свещеник до пловдивския митрополит Николай и чакат той да се намеси в спора.
Вече всеки ден църквата ще е отворена, каза самият отец Петър Гарена. Според него големият проблем бил, че църквата "Свети Йоан Предтеча" нямала бюджет, нямало назначен от митрополита човек, който да се грижи за нея, не можело да се живее в помещенията, била със статут на манастир, а още нямало монаси. Всичко това трябва да легне на издръжката на храма "Свети Георги" в Кърджали. Освен това там нямало никакви посещения, особено през зимата, за да може да се събират някакви пари от свещи и треби. Свещеникът твърди, че на всеки празник църквата във "Веселчане" е била отворена досега. Той поясни, че ключът за един храм никога не се държи от свещеника, а от човек, който работи към самата църква.
