Галерията в Кюстендил става на 58 години! Рожденият ден съвпада със светлия празник на славянската писменост и българската култура! Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” тържествено отбелязва събитията с нова изложба. Ретроспективна изложба на Любен Диманов се открива на 24 май 2017 г., от 12.00 ч.
ЛЮБЕН ДИМАНОВ е роден през 1933 г. в Кнежа. Завършва Националната художествена академия през 1959 г., специалност „Декоративно-монументални изкуства” в класа на проф. Георги Богданов. В НХА следва в един курс с Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов и Светлин Русев. Творчеството на Любен Диманов е познато в Париж, Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк... Негови творби се намират в музея „Албертина” във Виена; Третяковската галерия в Москва; Националната галерия в Тбилиси, Грузия; Националната галерия в Скопие; Музея за изкуство в Андрия, Италия; Националната галерия в София и др. Известен е с постиженията си в илюстрирането на редки библиофилски издания. От 1976 г. Любен Диманов живее и твори в Париж.
„От десетилетия убедително вписан в една друга художествена действителност, превръщайки новаторството в мъдрост, Любен Диманов успява да запази своята идентичност и достойна територия в нея за българската култура.” (Ирина Мутафчиева)
Носител е на множество престижни награди за графика и илюстрация и на две отличия за живопис: 1960 – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба; 1964 – награда на СБХ за рисунки и серия графики; 1965 – награда на СБХ за графична техника; 1966, 1967, 1969, 1971 – награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби; 1974 – втора награда за илюстрация на Международната изложба на книгата в Москва; 1986 – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж; 1989 – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.
„И дали ще живее във Франция, дали ще прави изложби в Лондон, Канада, Швеция, Варна или Кнежа – Любен Диманов си остана онова неподправено и странно момче от студентските години, обсебено от някакъв неистов глад за работа… Всичко, което му е от Бога дадено – мощен и силен, неповторим талант, изтънчена и фина душевност – идва само да ни напомни, че този земен творец, лишен от суетни амбиции и мимолетни прояви, е дар. Един от онези редки жестове на съдбата, с които българското изкуство има свое място в съвременната духовна територия.” (Светлин Русев)
ЛЮБЕН ДИМАНОВ е роден през 1933 г. в Кнежа. Завършва Националната художествена академия през 1959 г., специалност „Декоративно-монументални изкуства” в класа на проф. Георги Богданов. В НХА следва в един курс с Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов и Светлин Русев. Творчеството на Любен Диманов е познато в Париж, Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк... Негови творби се намират в музея „Албертина” във Виена; Третяковската галерия в Москва; Националната галерия в Тбилиси, Грузия; Националната галерия в Скопие; Музея за изкуство в Андрия, Италия; Националната галерия в София и др. Известен е с постиженията си в илюстрирането на редки библиофилски издания. От 1976 г. Любен Диманов живее и твори в Париж.
„От десетилетия убедително вписан в една друга художествена действителност, превръщайки новаторството в мъдрост, Любен Диманов успява да запази своята идентичност и достойна територия в нея за българската култура.” (Ирина Мутафчиева)
Носител е на множество престижни награди за графика и илюстрация и на две отличия за живопис: 1960 – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба; 1964 – награда на СБХ за рисунки и серия графики; 1965 – награда на СБХ за графична техника; 1966, 1967, 1969, 1971 – награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби; 1974 – втора награда за илюстрация на Международната изложба на книгата в Москва; 1986 – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж; 1989 – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.
„И дали ще живее във Франция, дали ще прави изложби в Лондон, Канада, Швеция, Варна или Кнежа – Любен Диманов си остана онова неподправено и странно момче от студентските години, обсебено от някакъв неистов глад за работа… Всичко, което му е от Бога дадено – мощен и силен, неповторим талант, изтънчена и фина душевност – идва само да ни напомни, че този земен творец, лишен от суетни амбиции и мимолетни прояви, е дар. Един от онези редки жестове на съдбата, с които българското изкуство има свое място в съвременната духовна територия.” (Светлин Русев)
