Бойното знаме - символ, който показва чест и достойнство, а пленяването на чуждо знаме се счита за храброст. Днес в деня на храбростта и деня на българската армия Стоян Ушатов, председател на НЧ „Ген. Георги Тодоров" Дупница, известно като първото военно читалище в страната разказва за спасяването на бойните знамена след Първата световна война, предвид факта, че предстои отбелязване на годишнината от започването й.
В чужди музей българско бойно знаме няма, няма нито едно пленено знаме. Българските войници са пазили с цената на живота си бойното знаме. Стоян Ушатов припомни за някои от героичните постъпки на български пълководци.
Знамето на един полк от Софийската дивизия спасено от кап. Кузупов. Раздава на всички офицери и подофицери и войници по една граната и заповядва ако ги обкръжат всички да хвърлят върху него по една граната, така, че знамето да бъде унищожено. За щастие знамето се запазва. Друг полковник застава пред полка си, полива знамето с газ, запалват го, разпуска полка, казва, че той в плен няма да се даде и се самоубива.
Създавани са групи, които искат да спасят българските бойни знамена, спасени са 8, няколко са изгорени, за други е имитирано, че са изгорени, а всъщност са изгорени само дръжките и калъфите, някои са пришивани под шинели, други са закопавани в земята, в последствие пренесени в България. Днес спасените знамена са във военните музеи. Учреден е и специален орден за спасяване на знамената. Всички тези смели постъпки се помнят най-вече от специалистите. Важно е обаче да знаем и помним всички тези българи и постъпки, чийто дела са допринесли за запазването на българския дух и пламък.
