Томислав Дончев – за Вас казват „умен, разумен, можещ, упорит, предприемчив човек“. Защо умен, разумен, можещ и предприемчив човек не се занимава с бизнес, а политика? Вече 10 години сте в политиката и продължавате. Заради какво?
Представяте ли си....10 години...а още някой ме броят за „ново лице“. Интересно защо. А иначе „защо продължаваш“, този въпрос си го задавам понякога, нямам предвид моментите, когато съм получавал атрактивни предложения за работа извън политиката....Продължавам не защото е спокойно, комфортно или пък весело.
Сигурно защото не съм довършил всичко, сигурно защото имам още неизпълнени обещания, сигурно защото вярвам че мога да съм полезен и защото, когато имаш подкрепа, да си тръгнеш, е предателство.
Ако се усъмня в полезността си или в подкрепата, бих си тръгна веднага.
Какво Ви даде и какво Ви взе политиката?
Даде ми нови познания, рефлекси, позволи ми да открия нови качества. Даде ми нови хоризонти. Даде ми нови приятели.
Да формулирам цели, да организирам, да анализирам можех и преди това.
Взе ми много. Взе ми съня, взе и малкото останало спокойствие. И до ден днешен, когато завали сняг, хората му се радват, а аз мисля за снегопочистването, без значение дали имам ангажимент към него.
Вашият политически път тръгна от Габрово. Габрово за Вас е?
Не е мястото, от което съм тръгнал, а мястото, където винаги се връщам.
Какви битки имате спечелени за Габрово?
Много битки съм водил от различни позиции. И за интересите на града, когато бях кмет, после, градът и областта да получават това, което заслужават от държавата. В много сфери успяхме - обекти и проекти, проблеми, нерешени с години – да започнем дългоочакваното строителството на обходния път на Габрово с тунел под Шипка, да газифицираме Габрово след близо 20 години злоупотреби на предишните управления, да осигурим средства за облекчаване на водния проблем в Севлиево, като водоснабдим 10 габровски села от язовир „Христо Смирненски“, които към момента черпят вода от Севлиево, да изградим модерно депо за отпадъци, да завършим новото крило на Националната Априловска гимназия, да модернизираме училищни сгради, детски градини и площадки, социални и културни институции, да променим облика на габровската болница и подобрим условията в някои отделения, да подобрим качеството на питейната вода.
Но нали знаете, след всяка победа, следва по-голяма битка.
А кои са изгубените битки?
Всеки разочарован и обезверен габровец е загубена битка.
Какви битки за Габрово предстоят?
Още много. Огромен е потенциалът на габровска област да бъде един от икономическите и индустриални центрове на северна България и това ще се случи.
След като се задоволи една нужда, идва друга, от различно ниво. Започнахме с базисното - инфраструктурата, не че всичко останало не е било грижа, но все пак говорим за фокус на усилията. Сега, без да се забравя инфраструктурата, трябват повече усилия администрациите ни да бъдат с човешко лице, документалната тежест да се прехвърли от гражданите и бизнеса към самата администрацията. И преди това повече усилия за образованието и културата.
А за страната?
След като спечелихме важната битка за финансовата стабилност на страната, сега трябва да се погрижим за това тя да се прояви и в стандарта на живот на всеки един.
Трябват ни и цели, не такива, които ще ни помогнат да спечелим изборите, а такива които ще сглобят обратно разделеното ни общество. Не бива да забравяме, че политиката не е технология на кавгата, а пространство, в което да намираме решения за всички българи.
Отвъд уморените, макар и правилни цели, като повече икономически растеж, по-сигурна, по-красива, по-чиста България, главни цели стават просветата и повече справедливост.
Кой е урокът от изминалите 10 години, който няма да забравите?
Много уроци съм преподал и на ученици, и на студенти. Много съм и научил. Най-тежкият урок е, че няма по дефиниция и завинаги правилно решение. Правилната и радикална мярка днес, може да се окаже грешка утре, благородният жест понякога може да предизвика гняв, това, което прави повечето хора доволни, прави други, макар и малцина, много недоволни...
Като каране на велосипед по въже е. Трябва да мислиш за целта и пътя, а не за това да не паднеш.
Кои грешки не бихте допуснали повече?
„Всички допускаме грешки, но само глупавите хора ги повтарят“ казваше един еврокомисар, моят приятел Йоханес Хан, едва ли го е казал първи, но често го повтаряше. Най-големите грешки са да заложиш на доброто у човека и да дадеш някому шанс, а после от слабост или от друго тъмната страна да го победи. Или пък заради мнителност и критичност да пропуснеш да дадеш шанс на някого, който искрено го заслужава, въпреки всичко.
Никой не е имунизиран от тези грешки. Дори и от повторението им.
Ако говорим за грешки в политиката, няма по-голяма от тази да се откъснеш от хората, които са ти гласували доверие, да спреш да виждаш болката им, проблемите им, да придобиеш приоритети, различни от техните. Моля се тази грешка никога да не допусна. И не само защото нея няма шанс да повториш.
Кога бяхте най-удовлетворен от работата си през 10-те години в политиката?
Удовлетворен ли си в политиката, означава че си загубил връзка с реалността. Има само кратки мигове на радост от някое постижения, от повече усмивки, от добър резултат. След което следва повече работа.
По-често усещате надеждата на хората във Вас или разочарованието им?
И двете. А и в последно време не остана нещо неомаскарено, не остана нещо, макар и добро, което да не е разкритикувано, не остана постижение, което не е осмяно.
Въпреки гъстия и лепкав сос на песимизма, надеждата на хората се опитва да се отлепи. Големият проблем е, че все се надяваме на някой друг, а не на себе си.
Кои обиди няма да простите?
Хулили са ме за неща, които са се случвали, докато съм бил невръстен ученик...така е, когато управляваш, си виновен за всичко случило се. Обвинявали са ме в неща отвъд логиката и здравия разум, особено по време избори. Случвало се е дори майка ми да ми се обади разстроена и да ме пита „Защо говорят такива неща за теб...?“.
Успявам да простя почти всичко. Никога не го забравям. Да забравиш обида е като да пропуснеш да си вземеш добър урок.
Как се печели и съхранява доверието на хората?
С работа. Звучи като клише, но е вярно.
А и наивно не съм престанал да вярвам в колективната мъдрост на хората, и все си мисля, че един или двама могат да се заблудят, но народът- никога. Ако някой само говори сладки приказки, а има други намерения, ще го разберат, че лъже, по очите.
Мечтаете ли?
Животът без мечти е като заблатена река.
За какво?
Не за бюджетни линии, параграфи, бетон, асфалт и постановления на Министерски съвет.
Искам да видя българите обединени, мобилизирани, амбицирани в името на голяма цел. Тогава можем много, можем почти всичко. Само трябва да се формулира целта и да повярваме.
А в личен план?
Освен да се наспя..., да ми остане време да мина целия маршрут Ком- Емине, да се кача на 6 хилядник, да се науча да летя с парапланер, най-после да си купя мотор и да го карам по пусти селски пътища, най-после да завърша докторантура. Понякога си мечтая на синът ми да му интересно да си говори с мен повече от 15 минути.
Какво бихте искали да кажете на габровци?
Да вярват в себе си. В силата на собствения си разум, труд и упорство. Утрешният ден ще бъде по-добър от днешния, само докато бъдещето ни е в нашите ръце.
