През сезона 1930-1931 г. в читалището на Габрово са показани 103 филма с 351 прожекции, посетени от 59 718 зрители. Приходът от киното е 652 000 лева при общ приход на читалището 936 000 лв. Прогресът настъпва и идва времето, когато „Великият ням“ трябва да отстъпи място на тонфилма („говорящото кино“, както са го наричали тогава).
Не прави изключение и библиотека „Априлов - Палаузов“. През лятото на 1931 г. се доставя нов модерен апарат за тонфилми - „Поливокс“. Озвучаването е било по модерната система „Лихтон“, при която на самата лента е разположена звуковата лента.
На 2 август 1931 г., неделя, в Габрово е прожектиран последният ням филм „Изкупление“, а следващата събота, 8 август 1931 г., на екран при небивал интерес се появява първият за Габрово тонфилм – германският „Плачът на сърцето“.
Първите тонфилми са били предимно музикални. Ограничението е било в това, че артистите са говорели на родния си език и ако даден филм се прожектира в друга страна, е трябвало да се превежда с титри. По-късно този недостатък е преодолян с въвеждането на дублажа, който започнал да се прилага широко.
Следват много нови звукови филми, които били ангажирани за следващите седмици: „Синьорита“, „Феликс и лисицата“, „Певецът на джаза“, „Славянска мелодия“ и пр. А габровското кино гордо започнало да се нарича „Токино „Априлов - Палаузов“. Докато новият апарат на читалищното кино се монтира, Добри Бакърджиев открива първото лятно кино в Габрово в градината на бившето казино „Бузлуджа“.
Със стария апарат на казиното той прави опити да прожектира филми със звук (музика), като озвучаването става по една стара система (Наделтон) с грамофонни плочи със синхронизиран с филма запис. Първият филм е английският „Атлантик“ (за потъването на кораба „Титаник“ през 1912 г.).
Поради дъждовното и хладно лято експериментът не е особено успешен и след два месеца лятното кино приключва завинаги своята дейност. По това време сградата на бившето казино, вече собственост на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“, е затворена - извършва се реконструкция и надстрояване по проект на арх. Никола Гръблев.
На екрана на кино „Априлов - Палаузов“ вече виждаме многобройните серии на филма „Тарзан“ с Джони Вайсмюлер, любимият рисуван герой Мики Маус и много други. Изгрява звездата на прочутата Грета Гарбо. Множество говорящи филми по класически произведения също се появяват на екран: „Братя Карамазови“, „На западния фронт нищо ново“, „Мъртвите сибирски полета“, „Аферата Драйфус“, „Анна Каренина“, „Фауст“ и др.
През декември 1931 г. са прожектирани и първите съветски тонфилми на „Мосфилко“ - „Пътният лист на живота“ и „Мечешка сватба“ (заснет с артисти от Московския художествен театър).
През май 1932 г. отново се дава филмът „Бен Хур“ – този път озвучен. Габровци се наслаждават на великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд, на приказната кънкьорка Соня Хени, певицата Зара Леандър, очарователната малка палавница Шърли Темпъл и краля на уестърна Гари Купър.
В 1936 г. се прожектира „Модерни времена“ - последният ням пълнометражен филм на Чарли Чаплин. Всъщност няма само говор, но се появяват различни звуци, музика и песен. Следващият голям, вече говорящ филм на Чаплин „Великият диктатор“, излязъл в 1940 г., не е допуснат за прожекция в България по това време.
В това време новата разширена сграда на бившото казино „Бузлуджа“ е вече завършена. Бившият ресторант е преустроен в салон с балкон. Настоятелството на Дружество „Майчина грижа“ решава да оборудва там кино.
Източник: вестник „100 вести"
С филма „Затъмнение“откриха кинопанорамата „ SNOW CINEMA – филми за ски и сноуборд“ в Банско
Не прави изключение и библиотека „Априлов - Палаузов“. През лятото на 1931 г. се доставя нов модерен апарат за тонфилми - „Поливокс“. Озвучаването е било по модерната система „Лихтон“, при която на самата лента е разположена звуковата лента.
На 2 август 1931 г., неделя, в Габрово е прожектиран последният ням филм „Изкупление“, а следващата събота, 8 август 1931 г., на екран при небивал интерес се появява първият за Габрово тонфилм – германският „Плачът на сърцето“.
Първите тонфилми са били предимно музикални. Ограничението е било в това, че артистите са говорели на родния си език и ако даден филм се прожектира в друга страна, е трябвало да се превежда с титри. По-късно този недостатък е преодолян с въвеждането на дублажа, който започнал да се прилага широко.
Ексклузивни срещи от червения килим на „Оскарите” с Ясен Дараков по NOVA
Следват много нови звукови филми, които били ангажирани за следващите седмици: „Синьорита“, „Феликс и лисицата“, „Певецът на джаза“, „Славянска мелодия“ и пр. А габровското кино гордо започнало да се нарича „Токино „Априлов - Палаузов“. Докато новият апарат на читалищното кино се монтира, Добри Бакърджиев открива първото лятно кино в Габрово в градината на бившето казино „Бузлуджа“.
Със стария апарат на казиното той прави опити да прожектира филми със звук (музика), като озвучаването става по една стара система (Наделтон) с грамофонни плочи със синхронизиран с филма запис. Първият филм е английският „Атлантик“ (за потъването на кораба „Титаник“ през 1912 г.).
Поради дъждовното и хладно лято експериментът не е особено успешен и след два месеца лятното кино приключва завинаги своята дейност. По това време сградата на бившето казино, вече собственост на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“, е затворена - извършва се реконструкция и надстрояване по проект на арх. Никола Гръблев.
На екрана на кино „Априлов - Палаузов“ вече виждаме многобройните серии на филма „Тарзан“ с Джони Вайсмюлер, любимият рисуван герой Мики Маус и много други. Изгрява звездата на прочутата Грета Гарбо. Множество говорящи филми по класически произведения също се появяват на екран: „Братя Карамазови“, „На западния фронт нищо ново“, „Мъртвите сибирски полета“, „Аферата Драйфус“, „Анна Каренина“, „Фауст“ и др.
През декември 1931 г. са прожектирани и първите съветски тонфилми на „Мосфилко“ - „Пътният лист на живота“ и „Мечешка сватба“ (заснет с артисти от Московския художествен театър).
През май 1932 г. отново се дава филмът „Бен Хур“ – този път озвучен. Габровци се наслаждават на великолепните танци на Фред Астер и Джуди Гарланд, на приказната кънкьорка Соня Хени, певицата Зара Леандър, очарователната малка палавница Шърли Темпъл и краля на уестърна Гари Купър.
В 1936 г. се прожектира „Модерни времена“ - последният ням пълнометражен филм на Чарли Чаплин. Всъщност няма само говор, но се появяват различни звуци, музика и песен. Следващият голям, вече говорящ филм на Чаплин „Великият диктатор“, излязъл в 1940 г., не е допуснат за прожекция в България по това време.
В това време новата разширена сграда на бившото казино „Бузлуджа“ е вече завършена. Бившият ресторант е преустроен в салон с балкон. Настоятелството на Дружество „Майчина грижа“ решава да оборудва там кино.
Източник: вестник „100 вести"
