Всяка битка се печели с дух и Ви призовавам да вярвате в силата на Вашия дух. „Гигантски нива на корупция“ - това е един от основните изводи във всеки един от докладите на ЕК за България. Разбира се, казано е с по-деликатни фрази. Ако погледнете европейската преса, във всички примери давани за източване на европейски фондове отново присъства името България. Много точно се описва как се строят мостове за никъде, стадиони за милиони, в села с по 100 жители, или крайбрежни улички (точно като в Габрово) по-скъпи от осем лентов аутобан в Германия. Открито се говори и пише, че изпълнението е некачествено или процедурите по възлагането съмнителни...
Странно, но тук никой не говори за това.Тук слушаме за видими резултати и светло бъдеще. Като неистов напън за потвърждение на розовата картинка никнат цветни градинки със скоростта на светлината. Впрочем, вчера научих, че втория транш за посадъчен материал в града е на стойност приблизително 40 000 лв – за прескъпи луковици и коренчета. Какъв неотложен разход само! Но пък ще ни е красиво по пустите габровски улици. Друг е въпросът кой ще прави тези харчове след като изтече проекта за озеленяване след две годни, но за това ще питам тогава.
Да се върнем на реалността, не тази от захаросаните предизборни клипове, а онази, която недвусмислено подсказва, че ни управлява негоден политически елит, чието основно занимание е безогледно усвояване на средства, често пъти лишено от всякаква житейска логика и полза за обществеността. Когато разходите на една държава или община не генерират ефект, то това е чиста загуба за обществото. И това, което се случва е очевидно за всички, но странно „опозицията“ не се занимава с тези въпроси. Напротив – кротко отлежава в Народно събрание, общински съвети, агенции и служби, благосклонно разпределени от същия този „елит“, който би трябвало да бъде атакуван за престъпното си отношение към държавата, бюджета, населението. Оказва се, че няма коректив за корупцията, безхаберието за най-ниския ни стандарт на българите и обезлюдяването на цели райони. Обратно, всяка партийна групичка се опитва да се домогне макар и до частичка от общия пай и мълчи доволно при разпределянето му, затваряйки очи за безполезността на харчовете. За да се покрият определени показатели на много общини в провинцията се разселват роми, които вместо да бъдат принудени да живеят по правилата и законите в държавата, се оставят да безчинстват и тормозят малкото останали местни. Изхарчват се парите по поредната програма и ситуацията след това още повече се влошава.
Очаквате ли при тези условия нещо добро да се случи? Аз – не. Докато партиите действат като организирани престъпни групи за разграбване на средствата, които се разпределят и се крият зад груповата безотговорност нещата ще продължават все по същия начин и държавата все по-бързо ще загива. Взимането на заеми, които само ще запълват дупки скоро няма да е решение.
Истината е, че в управлението липсват хора с визия и перспективно мислене, хора с познания за инвестиране в производства и дейности с висока добавена стойност, които да осигурят приходите обезпечаващи останалите дейности. Липсват хора с характер и достойнство, които да отговарят пред обществото за делата си.
Най-страшната истина е, че силният български дух бе потъпкан, смачкан и унизен през годините по много начини. И хората спряха да изискват, да настояват. И всичко това се случва пред изморените им погледи, пред които на преден план се поднасят описаните градинки и прочие красоти. На заден план е мъртвата икономика и липсата на всякаква перспектива. Но затова не се говори никъде.
Ситуацията силно ми напомня на безизходицата при обсадата на Орлеан през 1429 г. Френските военачалници смята задачата за неизпълнима и там вместо тях начело на френската армия отива Жана д‘Арк. Голяма част от войниците й са убити, останалите тежко ранени и посечени. Англичаните им се смеят и обсъждат поражението им. Тогава Жана се изправя пред армията си и казва: „Призовавам духа на всеки един от вас да стане и да се бие. Не вие ранените и мъртвите, а вашият дух искам да стане и да се бие.“ Някои летописци твърдят, че тогава е имало мощен подем и дори войници, които са мислени за мъртви са станали и е имало ожесточена и героична битка, в която англичаните позорно избягват.
Жана д‘Арк печели битката за Орлеан за четири дни, това което военачалници не успяват за месеци.
Всяка битка се печели с дух и Ви призовавам да вярвате в силата на вашия дух!
