Състав на Окръжен съд-Габрово потвърди решение на районните магистрати, с което е прието, че мъж от Габрово – солидарен длъжник по договор за потребителски кредит, не дължи на фирма за бързи кредити сумата надхвърляща размера на усвоения от него заем.
През месец декември 2013 г. между кредитното дружество, мъж от Габрово - кредитополучател и ищеца в настоящото производство - солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5 000 лева. Заемът следвало да бъде върнат на 48 вноски, всяка в размер на 337,50 лв., при годишен лихвен процент 76,89, годишен процент на разходите 110,70 и общо задължение от 16 200 лв.
Районният съд е сезиран от солидарния длъжник с иск за прогласяване нищожността на процесния договор, като противоречащ на добрите нрави и на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 11 200 лв., представляваща разликата между усвоения кредит в размер на 5 000 лв. и общото задължение от 16 200 лв. по същия договор.
Решението на районния съд е обжалвано от кредитното дружество пред горестоящата инстанция - Окръжен съд – Габрово.
Съобразявайки приложените по делото доказателства въззивният съд приема, че договорените между страните лихва и ГПР, налагащи връщането на над три пъти по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит, противоречат на добрите нрави, което обосновава нищожността на клаузите в процесния договор. Окръжният съд счита още, че в случая не са изпълнени и конкретни разпоредби от Закона за потребителския кредит (чл.11 ал.1 т.9, т.10 и т.11), което съгласно чл.22 от същия закон прави договора изцяло недействителен. Съгласно разпоредбите на чл.23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В конкретния случай - сумата от 5 000 лева.
Решението на Окръжен съд – Габрово не подлежи на обжалване.
През месец декември 2013 г. между кредитното дружество, мъж от Габрово - кредитополучател и ищеца в настоящото производство - солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5 000 лева. Заемът следвало да бъде върнат на 48 вноски, всяка в размер на 337,50 лв., при годишен лихвен процент 76,89, годишен процент на разходите 110,70 и общо задължение от 16 200 лв.
Районният съд е сезиран от солидарния длъжник с иск за прогласяване нищожността на процесния договор, като противоречащ на добрите нрави и на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 11 200 лв., представляваща разликата между усвоения кредит в размер на 5 000 лв. и общото задължение от 16 200 лв. по същия договор.
Решението на районния съд е обжалвано от кредитното дружество пред горестоящата инстанция - Окръжен съд – Габрово.
Съобразявайки приложените по делото доказателства въззивният съд приема, че договорените между страните лихва и ГПР, налагащи връщането на над три пъти по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит, противоречат на добрите нрави, което обосновава нищожността на клаузите в процесния договор. Окръжният съд счита още, че в случая не са изпълнени и конкретни разпоредби от Закона за потребителския кредит (чл.11 ал.1 т.9, т.10 и т.11), което съгласно чл.22 от същия закон прави договора изцяло недействителен. Съгласно разпоредбите на чл.23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В конкретния случай - сумата от 5 000 лева.
Решението на Окръжен съд – Габрово не подлежи на обжалване.
