През есента на 2017 година Габрово бе избран от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство. Важна роля в този процес има Етнографски музей на открито „Етър”, където се съхранява и предава на новите поколения знание от миналото.
Вейлада Мутафчиева, Невена Екимова, Мадлена Иванова и Ивелина Иванова също имат принос Габрово да стане част от световната мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО. Самите жени не отчитат своята роля, но тя е очевидна с включването им в обучението по мутафчийство, което майстор Христо Маринов проведе в ЕМО „Етър”.
Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на изделията. През Възраждането в няколко от най-големите средища на мутафчии работят стотици майстори. В големи количества се тъкат мутафчийски чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са характерните и за Габровско големи прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.
Невена Екимова е част от групата, която в продължение на месец усвои тънкостите на мутафчийството.
„Просто ми беше интересно, обичам ръчните занимания”, споделя младата жена, която умее да шие и да плете. Семейната среда, в която израства, помага много в нея да се оформи разбирането, че най-красивите вещи са сътворени от човешките ръце.
„И двете ми баби, и майка ми са шивачки и плетачки, които в активната част от професионалния си път са ангажирани с габровската текстилна индустрия. Дори не помня колко малка съм била, когато се запознах с тези занаяти.”
Невена Екимова казва, че до включването си в обучението по мутафчийство при майстор Христо в ЕМО „Етър” не знае нищо за занаята. Предполага, че е доста разпространен, тъй като в миналото много хора носят фамилията Мутафчиеви.
Обучението се провежда хронологично, и в него е проследен целия процес за изработване на едно мутафчийско изделие - чистенето на вълната от коза, биенето и преденето, което на Невена й се струва особено трудно. Самото тъкане е силова работа, макар че и в него има творчество.
Преди време в габровското село Враниловци Невена Екимова за пръв път вижда изтъкан от мутафчия предмет. В наши дни той е ползван за украса във вид на застлано килимче, но е направен за дисаги.
Обучение в мутафчийство
От преминалите обучението по мутафчийство в ЕМО „Етър”майстор Христо Маринова избира Вейлада Мутафчиева да продължи да практикува в музея. Тя обича да плете и тъче, но е разбрала колко специфичен занаят ще практикува. Някои се изнервят, докато тъкат, Вейлада се успокоява.
Вейлада Мутафчиева
Мадлена Иванова отчита, че мутафчийството е труден занаят, който изисква много енергия.
„Човек трябва да е съсредоточен, да внимава. Харесвам всякакъв тип приложни техники и затова реших да се включа в обучението по мутафчийство”, това са мотивите на Мадлена Иванова, която все още няма свой стан. Предстои да й бъде изработен. Тя ще продължи да практикува тъкачество, макар и не като мутафчия. Майстор Христо ще следи работата й, за да може ученичката му да се усъвършенства.
Обучение в мутафчийство
Ивелина Иванова практикува професионално бродиране с крачна машина. Вълнува се от съпътстващите го дейности, а обучението в мутафчийство допринася за нейното усъвършенстване. Тя е убедена, че усвояването на различни техники помага в израстването на човек.
