Министерството на земеделието да изготви критерии и методика за производство на лимец. Това поиска Тодор Моралийски при срещата си с министър Мирослав Найденов на откриването на селскостопанското изложение в Добрич. Сега този вид пшеница не фигурира в нито един списък на земеделското министерство, обясни Моралийски.
Той отглежда зърнената култура, известна още като "древно жито" или "дива пшеница" в партньорство със Светла Дамянова. Двамата производители са получили семена от билкаря Емил Елмазов, култивирал лимеца в България. Те показват производството си на селскостопанското изложение в Добрич. Посетителите в първия ден можеха да опитат хляб от лимец и добруджански катми, приготвени с брашно от древното жито.
Древната пшеница е много устойчива на климатичните условия и вирее на всякакви почви, разказа Дамянова. Отглежда се без торове и пестициди, има твърда обвивка, която много добре защитава зърното. Казват, че лимецът е устойчив дори на радиация. По думите на Дамянова той съдържа в пъти повече витамини и минерали в сравнение с другата пшеница. Хубаво е чистото зърно да се смила на нискооборотни каменни мелници, които не развиват висока температура и така се запазват качествата на лимеца. Добивите от него обаче не са високи. От декар се получават 150-180 килограма, а като се олющи остават между 35-40% изчистено жито. Затова и хлябът от лимец е по-скъп, но пък засища повече, обясни още Дамянова.
