Изложба с творби на художничките Дора Кънчева, Иванка Сокерова и Лика Янко е подредена в зала №2 на Художествена галерия – Добрич. Експозицията включва живопис, колажи и керамични релефи от фонда на галерията. Трите художнички са част от приятелския кръг на Славка Денева. Нейна ретроспективна изложба в Добрич приключи през февруари.
Дора Кънчева е родена на 05.06.1926 г. в Стара Загора. Завършва през 1951 г. Художествена академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов. Дъщеря е на позабравения днес художник Ганю Иванов. Критиката я определя като художник на цвета и на светлината.
Иванка Сокерова е родена на 26 август 1926 г. и умира на 8 септември 1993 г. Иванка Сокерова е от художниците с най-драматични съдби в българската реалност. Художничката е родена в заможно семейство и до 12-годишна възраст се развива като пианист вундеркинд. Тежко заболяване парализира дясната й ръка и след дълго лечение тя постъпва в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, а също така и текстове. В керамиката й личат няколко основни периода. През 50-те години на миналия век тя работи класически релеф и скулптура. През 60-те и началото на 70-те години - трансформира и осъвременява принципи от египетския релеф, а скулптурите й се родеят с т. нар. келтска идолна пластика по нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава стил, който е нейна запазена марка. В оцветените си релефи тя свободно преминава от тема в тема и опоетизира сюжети, свързани с митологията, природата и философските метафори. Днес Иванка Сокерова е символ на независимата творческа позиция. Малко позната, забравена или съвсем неизвестна, художничката е част от поколението български класици, които работят интензивно през 60-те и 70-те години на миналия век.
Лика Янко е родена през 1928 г. в гр. София. Едва 15-годишна влиза в Художествената академия в класа на акад. Илия Петров. Първата й самостоятелна изложба през 1967 г. е преждевременно закрита, а Лика Янко отново излага свои платна пред публика четиринадесет години по-късно - през 1981 г. Творческият й почерк е неповторим - примитивна рисунка, богат колорит в по-ранните й платна, който в последните й работи стига до чисто бяла стилистика, включването на множество конвенционални предмети като канап, морски камъчета, огледала, мъниста и т.н., чистота на излъчването, философска обобщеност. Умира през 2001 г.
