С чаша ароматен билков чай, еньовски венец и китка за здраве по традиция ще бъдат посрещнати всички гости в етнографски комплекс „Стария Добрич” на празника Еньовден. Проявите, посветени на Деня на билките и фармацията започват от 13.00 часа пред аптеката в стария град. Със свои изпълнения ще се представят флейтистката Росица Бояджиева и танцова студия „Добруджа”.
Еньовден ще бъде отбелязан и в добричкото село Тянево. Три поколения доброволци на БЧК ще направят възстановка на празника в историческия музей „Под бащината стряха”, собственост на етнографа Иван Жечев. Младите червенокръстци от СОУ „Димитър Талев”, доброволци по проект „Домашни грижи” и жителите на село Тянево ще изпълнят песни, танци, наричания за здраве и берекет, както повелява народната традиция.
На 24 юни Източноправославната църква чества и деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Според народните вярвания на Еньовден започва далечното начало на зимата - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти”, „играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно „грабенето” (краденето) и „маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето”. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина” - за всички болести и за „болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Характерен за Добруджа е и обичая „Еньова буля”, свързан с гадания за женитба.
