Изложба живопис на Георги Велчев се открива в Художествена галерия - Добрич от 17.30 часа. Експозицията е от къщата-музей на художника във Варна и е в рамките на програмата за мобилност на двете галерии. В къщата-музей на художника се съхраняват над 200 творби на Георги Велчев. 67 от тях – маслени живописни платна и гваш, гостуват в Добрич, като в експозицията са включени творби от всички периоди на творчеството на художника.
Изложбата в Добрич ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, който е един от първите изследователи на творчеството на Георги Велчев.
Името на художника Георги Велчев не е толкова известно, дори сред професионалните среди. Това има обяснение, свързано с житейския и творческия му път, както и с факта, че през 20-те, 30-те години художникът е живял и работил във Франция, Канада и САЩ.
Роден е на 18 ноември 1891 г. във Варна. Родителите му са от Жеравна. Преселват се във Варна, където баща му отваря първата книжарница в града. Като ученик Г. Велчев посещава Ермитажа и Третяковската галерия, което има важно значение за пътя му на художник. През 1910 г. започва да учи живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, но прекъсва поради Първата световна война и завършва следването си едва през 1920 г. Негови учители са художниците Иван Мърквичка и Стефан Иванов, от които получава стабилно академично образование в живописта. През 1920 г. заминава за Париж, където се образова и рисува в продължение на три години. Творбите му от този период са повлияни от френското изкуство – те са в духа на символизма, на постимпресионизма, освободени от академичната достоверност и са вдъхновени от модерната естетика.
През следващите години, той пътешества по света – пребивава в Германия и Италия, а от 1924 г. до 1931 г. е в САЩ. Там има трудни години, но успява да се реализира като художник – открива осем изложби и продава добре. Икономическата криза през 30-то години го принуждава да се завърне в България, като на връщане художникът посещава Австралия и Китай.
До смъртта си Г. Велчев живее и работи в родната къща във Варна. И в България, той пътува много по градове и села и оставя картини на къщи и улици, изпълнени с тишина и светлина. Но предпочитаната му тема е морският пейзаж.
Изкуствоведът Румен Серафимов пише: „Маринистичните творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов.”
В България след 1944 г. изкуството, което се създава е в нормативната соц.естетика, поради което модернистичните тенденции са немислими. Георги Велчев продължава да работи – творбите му са реалистични, но облъхнати, оплодени от европейския опит, който художникът е натрупал в младостта си. Но той не получава заслуженото признание и умира беден и изоставен на 64 години през 1955 г. След смъртта му братът и сестрата на художника даряват родната му къща, която е превърната в музей и открита през 1961 г.
