Празнуваме 24 май
Празнуваме 24 май / Дарик Добрич, архив

Днес е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Денят се отбелязва като църковен празник още през 11 в. Като ден на просветата празникът се чества за първи път в град Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие.
Светите
братя Кирил и Методий са родени в град Солун. През 855 г. те създават  глаголицата- славянската азбука. От 862 г. те се заели да популяризират християнството на славянски език. Солунските братя имали много последователи, които продължили просветителското им дело. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на датата 11 май.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред българските  имигранти в Румъния  и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев  предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

През 1892 г. е написан химнът на Деня на българската просвета и култура. Автор на текста на „Върви, народе възродени” е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл”. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

Последвайте ни

Добрич