„Нумизматичен музей - Русе" гостува на Регионален исторически музей - Добрич със забележителната изложба „Монетите на скитските царе - най-значимата научна колекция със скитски монети в света". Тя ще бъде разположена в музея в градския парк. Откриването е в 17.30 ч.
Монетосеченето на скитските царе е едно от най-загадъчните в западнопонтийския ареал. Интересът на учени и колекционери към него е огромен. Нумизматичният музей в Русе притежава най-пълната и най-значимата в научно отношение колекция от монети на скитските царе в света. Тя включва около 500 екземпляра и дава цялостна представа за всички монетни типове и номинали, сечени от скитските царе в Добруджа.
Колекцията е формирана в продължение на много години от братя Бобокови, основатели на музея.
Скитите принадлежат към иранската етнокултурна и езикова общност. Те са номадски скотовъдни племена, известни с това, че са владеели до съвършенство изкуството да яздят коне и да стрелят с лък. Към VI в.пр.н.е. скитите населявали обширните степни зони на северното и северозападното Черноморие (от Аралско море до Южна Украйна). Основен източник на информация за тях през този период е „бащата на историята" Херодот, който лично е посетил техните земи. Според него, скитските царе извеждали своята генеалогия (родословие) от известния елински херой Херакъл.
Известни са имената на скитски царе, властвали в Добруджа: Атей, Канит, Тануза, Елис, Харасп, Акроза и Сариак. От тях само Атей, съвременник на македонския цар Филип II (359-336), е коментиран в съчиненията на древните автори. Скитските царе са установили т. н. „варварски протекторат" над черноморските гръцки колонии Истрос (южно от делтата на р. Дунав, Румъния), Томи (Констанца, Румъния), Калатис (Мангалия, Румъния), Дионисополис (Балчик) и Одесос (Варна). Гръцките градове са били задължени да им плащат значителен годишен данък срещу обещанието скитите да ги защитават и закрилят от други нашественици.
Монетите на Атей са изключително редки. Колекцията на Нумизматичен музей-Русе съдържа 4 драхми. Атей е основател на първото скитско царство в Добруджа, просъществувало по-малко от три години в периода 342-339 г.пр.н.е.
Някъде към края на III в. пр.н.е., т.е. повече от сто години след разгрома на Атей, Добруджа отново се оказала под скитска власт. Второто скитско царство просъществувало 50 години (218 - 168/7 г.пр.н.е.). Предполага се, че столицата му е била град Афродизия, разположен между Балчик (Дионисополис) и Каварна (Бизоне).
Изображения на божества върху скитските царски монети са представени само върху техните аверси. Изобразени са глави на популярни за този регион гръцки божества и херои, известни от монетите на гръцките колонии: Деметра, Деметра и Персефона, Диоскурите, Аполон, Зевс, Херакъл, Хермес, Дионис, Хелиос, Пан, Великият бог. Скитските царе са поставили за емблема на своето монетосечене образите на Диоскурите, защото наблизо до тяхната столица Афродизия, на нос Калиакра (ант. Тиризис) се е намирал храм на Диоскурите Спасители. Те били особено почитани и заради това, че никога не се разделяли със своите коне, а се знае, че за скитите конете са били свещени.
Върху реверсите на монетите са представени единствено характерните атрибути на божествата: житни класове, факли, рог на изобилието, орел, светкавица, кривак, лък, лък в калъф, триножник, лира, кадуцей, тирс и грозд, звезди, глави на конете на Диоскурите. Нито веднъж върху реверсите не е представена фигура на божество, херой или човек.
Проучването на монетите от фонда на Нумизматичен музей-Русе показа, че скитските царе са имали своя собствена монетарница, която се намирала в столицата Афродизия. Те наемали опитни майстори-гравьори и специални монетарни чиновници от близките гръцки градове.
Проф. Димитър Драганов
Директор на Нумизматичен музей - Русе
