Част от интервюто с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в предаването "Седмицата" по Дарик радио.
Лошото време, нетипичното, дъждовно, хладно време за лятото явно ви е поразболяло малко.
Ами поразболя ме. Аз наистина обикалях, за да видя какви са пораженията, и предполагам, че може би това е причината, но наистина в момента...
Застрашена ли е реколтата, заради дъждовете?
Ако не успеят и другата седмицата, т.е. от началото на другата седмица да влязат в по-голямата територия комбайните, наистина вече ще имаме определени притеснения.
Говорим за Добруджа след почти две седмици дъждове.
Наистина Добруджа буквално е наводнена, в буквалния смисъл.
Рискът е житото да покълне, четох.
Вижте, рискът е да не бъде прибрано и тъй като, когато не е прибрано, започват едни процеси в него, които, така, свалят качеството много, много. Нека да кажа, че наистина реколтата като очакване и всъщност като това, което е на полето, е много добра тази година.
Вие очаквахте един милиард лева приходи от износ.
Точно така и все още продължаваме да ги очакваме, защото миналата година изнесохме около два милиона тона въобще зърно, зърнени култури. Тази година, ако успеем да изнесем същото, това са около 1 милиард приходи и, вижте, това доказва и тезата... аз една статистика, ако позволите да кажа - излезе резултатът от Националния статистически институт за първото тримесечие на 2010 година. Единственият сектор с положително търговско салдо е земеделският сектор и тук вече, това което и мен дори ме учуди, 4 пъти е по-голямо това търговско салдо от същия период за миналата година.
Говорим за износ.
За износ. Положително търговско салдо, което означава, че износът е повече от вноса и е нараснало 4 пъти салдото в сравнение със същия период за миналата година, което доказва това, което казах в началото на мандата - че може би земеделието ще е единственият сектор, който ще успее, така, в кризата да има просперитет въпреки тежката икономическа ситуация.
Има ли черен сценарий, при който житото не стига за хляб даже на българите?
Не, няма такъв сценарий. Разбирате, че зърненият баланс при всички положения е вързан, както се казва. Това би засегнало износа, експорта, най-вече, защото ясно е, че никой няма да позволи, а и веднага... ние все пак сме малка държава, намираме се в Европейския съюз, няма как да имаме притеснения за това дали зърненият баланс, така, ще бъде отрицателен, или ще се стигне до недостиг. Това като сценарий не, но наистина тези хора, които... затова казват земеделецът посява, за да може да пожъне. И когато те виждат, че реколтата наистина е много добра, но не могат да влязат заради дъждовете с машините, това вече е...
Има ли други продукти освен житото, където им проблем?
Като цяло то вали навсякъде. Въпросът е, даже чух примерно, тъй като имаше и градушки, че се притесняват хората примерно за гроздовата реколта също с основание. Но както се казва, пред природата всички сме безсилни и наистина дано, така, дано успеят да влязат... но ето тук веднага идва другата тема, която е добре да кажем. Земеделската продукция не се застрахова. Българинът или българският земеделски производител все още не може да се научи, че не бива да разчита само на този над нас, а трябва да вземе съответните превантивни мерки и да застрахова реколтата си, още повече че ние нотифицирахме държавна помощ, която покрива на 80 процента застрахователната премия. Това се случва за пръв път.
Тоест, ако дадеш лев, за да се застраховаш, ще получиш подарък 80 стотинки?
Осемдесет стотинки ти ги поема държавата и това го направиха...
И при тези условия пак не се застраховат?
Пак. Пак... и аз не знам ние, нали, има един виц, за този, на който му трябвало шестица и се молел. Накрая Господ не издържал и му казал да пусне фиша. Аз се опитвам и постоянно на среща със земеделски производители, по медии, ето, и чрез вас в момента, призовавам ги да пуснат фиша. Защото, ако е суша, държавата трябва да плаща компенсация. Ако е наводнение, пак държавата. Но, разберете, това държавата, сме всички ние. Тези пари трябва да излязат от нашето здравеопазване, образование.
Каква част е застрахована?
Много малка, по-малко от 10 процента. Това е, наистина е... Аз правих и среща със застрахователни компании. Няма как, поемаме им 80 процента и много трудно ги караме да се застраховат, а ето я ситуацията като тази.
При добра реколта цените би трябвало да падат на земеделската продукция. Ще стане ли хлябът по-евтин?
Както се казва, реколтата се брои, когато влезе в хамбара, а не когато е на полето. Нека да видим. Не би трябвало да има разлики в цената на хляба. Аз разговарях и с представителите на асоциации на хлебопроизводители. Няма... и ако има някакво движение, то ще е в рамките на стотинки, т.е. няма да се усети.
А има ли пък риск заради драстичното повишаване на цената на природния газ хлябът, други храни да поскъпнат също драстично.
Има една хубава още една тенденция, аз, така, с цифри заливам вашите слушатели тази сутрин, но сутринта при прегледа на печата видях, че за последното пък тримесечие всичко е надолу като потребление с изключение на храните. И това говорим вече не за експортно салдо, а говорим за потребление в България. Единствено при храните се забелязва...
Българинът започва да купува повече храна.
Повече започва да купува и забележете, българско. Защото тук...
Да не се запасяват хората?
Не, не се запасяват. Аз мисля, че...
Започнали са да ядат ли повече.
Тук говорим за потребление на български храни. Не са започнали... Процентът на българските храни е по-голям за сметка на вносните и аз мисля, че това пък е отражение...
Защото са по-евтини?
От една страна, станали са по-конкурентоспособни, така да кажа, дали са по-евтини, но мисля си, че, обръщайки се към добрия стар български държавен стандарт, това даде ефект и хората... Аз разговарях, ето, с млекопреработватели, които ми казаха, че не в процента, а при някои от тях в пъти потреблението на мляко и сирене е нараснало за последния месец. Това е след старта на кампанията за българския държавен стандарт.
Само да приключим с хляба - ще има ли държавен стандарт за хлебните изделия?
Разбира се.
Там какво ще е водещото?
Вижте...
Те какво слагат в хляба тези, които не дават всъщност хляб?
Ами, аз ги питах, миналата седмица ги събрах и ги питах какво слагат. Защото едно време имаше, знаете, бял, черен, добруджа и типов. Това бяха 4 вида хляб, общо взето, истински хляб. В момента има не 4, а сигурно над 40, да не кажа повече, вида хляб и много трудно може да се ориентират дори експерти в бранша. Затова много просто е. Аз им казах, че ние ще върнем тези четирите, а те, ако искат да правят още 400. Нека потребителят да избере. Знаете ли, някои от тях ми казаха "ама сега с новите технологии може да се слагат някои неща, които подобрявали". Аз казах, че българинът сигурно предпочита по-простите неща. Нека да опитаме. Така че ще върнем и БДС за хляба...
Предвиждате 4 вида стандартен хляб - бял, черен, типов и...
Дали са 4 или... аз дадох примера, че 4 бяха стандартите...
Кой беше четвъртият?
Добруджа.
Добруджа.
Четири бяха стандартите в онова време, когато наистина човек се ориентираше много бързо. Ще се опитаме да върнем тези 4, ако искат, и други стандарти да сложат, но нека, както се случи с киселото мляко - вече от две седмици ние имаме стандарт на българското кисело мляко...
