Поетесата Цветанка Костова ще представи новата си стихосбирка „Вечната” от 17.00 часа в интерактивната зала на Регионална библиотека „Дора Габе”. Това е поредно литературно събитие за почитателите на тервелската поетеса, която неведнъж се е срещала с добричката публика. Последната й книга съдържа избрани любовни стихове.
Цветанка Костова е автор на много издания сред които - „Жарава" (стихове, 2003), „Нестинари" (стихове, 2005), „Не се сърди, човече" (стихове за деца, 2007), „Дъга" (поезия, 2007), „Зимно лято" (стихове за деца, 2008), „България е една" (поетична мозайка, 2010).
Съавтор е в антология „Живеем с времето" (стихове, 2006 - Клуб на творците офицери и сержанти от запаса - Варна), в сборник „Живеем с времето" (стихове, 2008) - Клуб на творците офицери и сержанти от запаса - Варна, в Добруджански поетичен сборник за деца „Слънчице" (стихове, 2008) и в литературен сборник - 135 години от Априлското въстание „Слава, Априлци!", издание на инициативен комитет „Родолюбие" - София.
Сдружение на писателите - Добрич кани на среща с поетесата Керанка Далакманска и нейната нова книга "Нарисувай ми дума" - от 17,30 ч. в Галерия "Георги Петров".
Цветанка Костова е автор на много издания сред които - „Жарава" (стихове, 2003), „Нестинари" (стихове, 2005), „Не се сърди, човече" (стихове за деца, 2007), „Дъга" (поезия, 2007), „Зимно лято" (стихове за деца, 2008), „България е една" (поетична мозайка, 2010).
Съавтор е в антология „Живеем с времето" (стихове, 2006 - Клуб на творците офицери и сержанти от запаса - Варна), в сборник „Живеем с времето" (стихове, 2008) - Клуб на творците офицери и сержанти от запаса - Варна, в Добруджански поетичен сборник за деца „Слънчице" (стихове, 2008) и в литературен сборник - 135 години от Априлското въстание „Слава, Априлци!", издание на инициативен комитет „Родолюбие" - София.
Сдружение на писателите - Добрич кани на среща с поетесата Керанка Далакманска и нейната нова книга "Нарисувай ми дума" - от 17,30 ч. в Галерия "Георги Петров".
„Нарисувай ми дума“ е отворена книга – разпростряна сред пясъка и вълните, вятъра и дъжда, тъгата по спомените и по мамините приказки, болката по изтърваното, разнасящите се по вятъра листи на сълзите и смеха, на недоизживяната интимност. Стиховете и са като филмови кадри с носталгични цветове. В тях сред безкрайното време се срещат „дирята от стъпки“, усмихнатото танго, философското усещане, че няма връщане назад, че един ден обличаш „нощницата на празнотата“. Но сред тази, бих казал, мека тъга се усеща и онази светлина на прошката, която може да се появи само след като си преодолял болката и си я надмогнал.
Една хранеща поезия, положена в една особено красива книга, където живописта и стиховете еднакво те грабват и „внасят повече ред и утешителна хармония в нашия ден“ както казва Марин Бодаков.
